Земеделието трябва да се адаптира към климата, а не да чака промяна, казва наследственият фермер
Зърнопроизводството за Александър Сотиров не е просто професия, а семейна традиция. Макар самият той да се занимава активно със сектора от 2015 г., началото е поставено още през 2003 г. от неговия баща. Днес семейното стопанство обработва около 6000 декара земя в района на айтоските села Ябълчево и Карагеоргиево, където се отглеждат основно пшеница, слънчоглед, рапица и ечемик.
През последните години стопанството разширява сеитбооборота и с култури като лен, кориандър и леща. По думите на Александър Сотиров това е част от стремежа към по-устойчиво земеделие, като включването на бобови култури подобрява плодородието на почвата и намалява необходимостта от допълнително торене.
Работата в района на Айтос обаче е сериозно зависима от климатичните условия. Южното Черноморие традиционно страда от продължителни засушавания, а последната стопанска година е едно от малкото изключения с достатъчно валежи. Именно променящият се климат е една от причините стопанството постепенно да премине от конвенционално към консервационно земеделие.
На част от площите вече се прилагат директни сеитби, а на други – вертикални обработки, които щадят почвената структура и запазват влагата. Опити са правени и с покривни култури, но липсата на валежи не позволява практиката да бъде устойчива. Въпреки това фермерът остава убеден, че консервационното земеделие е правилната посока.
Според него положителните резултати не се виждат веднага, а след няколко години. Почвата постепенно подобрява своята структура, повишава се биологичната ѝ активност, а влагата се задържа значително по-дълго – предимство, което се оказва решаващо в сухите години. Наред с ползите обаче съществуват и предизвикателства, като най-сериозното сред тях е повишеното заплевеляване през първите години след преминаването към консервационни технологии.
Стопанството разполага със складове за приблизително 1500 тона зърно, но капацитетът често се оказва недостатъчен. Това принуждава стопаните да продават част от продукцията непосредствено след жътва, вместо да изчакват по-благоприятни пазарни условия.
По думите на Александър Сотиров икономическата ситуация в сектора остава изключително тежка. Въпреки лекото повишение на изкупните цени през последните месеци, производствените разходи са нараснали многократно и рентабилността продължава да бъде сериозно предизвикателство.
Като член на Националната асоциация на зърнопроизводителите той поставя особен акцент върху необходимостта от по-дългосрочни договори за ползване на земеделската земя. Според него именно липсата на сигурност възпрепятства инвестициите в модерни технологии и най-вече в напояване.
Темата за напояването Александър Сотиров определя като стратегическа за бъдещето на българското земеделие. Той припомня участието си като делегат на младите фермери в Глобалния форум за храните и земеделието в Берлин, където проблемът е бил сред водещите теми в международните дискусии.
По думите му България е загубила огромна част от напоителната си инфраструктура през последните десетилетия. Докато преди години са се напоявали около 10 милиона декара, днес площите са многократно по-малко. Именно затова той смята, че възстановяването на напоителните системи трябва да бъде национален приоритет, защото без вода устойчивото производство става все по-трудно.
Сотиров не крие и притесненията си за бъдещето на Общата селскостопанска политика. Според него земеделците очакват повече средства и по-практични решения, докато предложенията за следващия програмен период пораждат сериозни опасения. Той подкрепя екологичните цели на Европейския съюз, но смята, че начинът, по който се прилагат част от мерките, не винаги отчита реалните условия, в които работят фермерите.
В стопанството вече са внедрени редица дигитални решения. Освен модерна техника с GPS навигация, се използват метеорологична станция и специализиран софтуер за прогнозиране на болести и неприятели. Благодарение на тези системи третирането на културите се извършва само при необходимост, което намалява разходите за растителна защита и щади околната среда.
В края на миналата година стопанството успешно реализира европейски проект по Програмата за развитие на селските райони и обновява машинния си парк с нов трактор, който вече се използва при торене, пръскане и други основни дейности.
Макар към момента да не наема работници от трети страни, Александър Сотиров е убеден, че недостигът на кадри в земеделието става все по-сериозен проблем. Според него липсва интерес към професията и затова разбира колегите, които прибягват до чуждестранна работна ръка.
Стопанството кандидатства по основните схеми за директни плащания и по няколко екосхеми, свързани с опазване на почвата, намаляване употребата на пестициди и разнообразяване на културите.
Към новото управление Александър Сотиров отправя едно основно послание – земеделието има нужда преди всичко от диалог. По думите му решения за проблемите има, но те трябва да бъдат обсъждани заедно с хората, които ежедневно работят на полето.
Погледът му към бъдещето остава насочен към още по-широко въвеждане на консервационните технологии, модернизация на стопанството и най-вече изграждане на напоителни системи.
А към своите колеги отправя кратък, но категоричен призив: „Колкото и трудно да е – само напред. Земеделието винаги е било професия на упоритите хора.“
