Хмелът – нишова култура с голям потенциал и сериозни предизвикателства
Във Велинградско Асен Иванов развива едно от малкото стопанства в България, специализирани в производството на хмел. Освен тази култура, в стопанството се отглеждат пшеница и картофи, които са част от сеитбооборота. Заради ограничените обработваеми площи в Чепинската котловина обаче основният фокус остава производството на хмел.
Началото е поставено с търговия. Заедно с брат си Иванов първоначално внася хмел от Германия, САЩ и Австралия за нуждите на българските пивоварни. Скоро двамата осъзнават, че бъдещето е в собственото производство. Така възстановяват някогашните хмелови насаждения край Велинград и Ракитово.
По думите му преди 1989 г. в България е имало над 35 000 декара хмелници. Днес са останали едва около 800 декара конструкции, от които приблизително 500 декара са плододаващи. Въпреки това стопанството на Асен Иванов осигурява близо половината от необходимия хмел за българската пивоварна индустрия.
Освен на вътрешния пазар, продукцията намира реализация и в чужбина. Стопанството работи съвместно с германското подразделение на една от най-големите американски компании за хмел, като отглежда техни сортове, предназначени за износ в Германия. Български хмел достига още до Турция, Сърбия и други пазари.
Иванов обяснява, че при хмела цената не се определя единствено от килограмите, а най-вече от качествените показатели – съдържанието на активни вещества, ароматните и горчивите характеристики на сорта. Именно те определят стойността на суровината за пивоварството.
Според него ролята на хмела в производството на бира е незаменима. Ако малцът изгражда тялото на напитката, то хмелът е нейната душа, защото придава характерния аромат и горчивина. Именно затова качеството на суровината е решаващо за крайния продукт.
През последните години в стопанството са направени значителни инвестиции в модернизация. Част от ръчните операции са механизирани, въведени са нови сортове и технологии, а качеството на продукцията е значително повишено. Въпреки това редица дейности в хмеловите насаждения продължават да се извършват ръчно и изискват много работна сила.
Механизацията е специализирана. Заради триметровите междуредия се използват компактни, но мощни трактори с различни прикачни машини за обработка на растенията. След прибирането на реколтата лианите се транспортират до стационарен хмелов комбайн, който отделя шишарките от листата и стъблата.
Нищо от растението не се изхвърля. Растителните остатъци се компостират и от тях се произвежда органичен тор.
Климатът на Чепинската котловина също е сред предимствата за отглеждането на хмел. Надморската височина от 750–800 метра осигурява по-ниски температури и по-висока въздушна влажност – условия, които културата предпочита. Въпреки това климатичните промени вече се усещат и в района, като през последните години температурите често достигат 40 градуса, а периодите на засушаване стават все по-продължителни.
Настоящата година обаче дава надежди за добра реколта. По-хладното и по-влажно време създава благоприятни условия за развитието на растенията, макар че окончателната оценка ще бъде направена след прибирането на продукцията.
Производството на хмел остава сред най-скъпите и трудоемки земеделски дейности. По думите на Асен Иванов разходите непрекъснато нарастват – за горива, труд, материали и поддръжка на конструкциите. Само създаването на ново насаждение изисква сериозна инвестиция, а първите добиви се получават едва след третата година, докато пълният производствен потенциал се достига след четвъртата или петата година.
Пазарът на хмел е пряко зависим от пазара на бира. Въпреки забавянето на световната икономика и по-слабото потребление, стопанството успява да поддържа стабилни позиции както у нас, така и в чужбина.
По отношение на държавната подкрепа Иванов смята, че сегашната система не отчита реалните разходи при трудоемките култури. Според него производители като хмелопроизводителите и зеленчукопроизводителите инвестират многократно повече средства на декар в сравнение с екстензивните култури, но получават несъизмеримо по-ниска подкрепа.
Като председател на Националната асоциация на хмелопроизводителите и член на Световната асоциация на хмелопроизводителите Асен Иванов поддържа активни контакти с производители от цял свят. Международният обмен на знания и технологии, както и специализираните конгреси, дават възможност българските производители да въвеждат най-добрите световни практики. По думите му обаче процесът е двустранен – наред с опита, който черпят от Германия, българските производители също споделят свои иновативни решения, които намират приложение и в други страни.
