България участва в проект за ферми с нулеви въглеродни, отпадъчни и водни отпечатъци

BalkanROAD е финалист на наградите Regiostars 2021, бе съобщено по време на Седмицата на регионите на ЕС 2021 г.

Балканският селскостопански сектор е изправен пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е неефективното управление на ресурсите и емисиите на парникови газове. Продължаващата икономическа криза възпрепятства приемането на иновативни подходи, а по-ниската квалификация и ниво на образование на балканските фермери в сравнение с други страни остават на заден план. Икономическата и социална трансформация на българското земеделие са причина производителността на българските ферми да е по-ниска спрямо Западна Европа. България е надарена с природни ресурси, разполагаща с висококачествени, плодородни почви за производството на широк спектър от култури с висока стойност, но е затруднена от високите нива на бедност и значителните разлики в социалния и жизнения стандарт между селските и градските райони.

BalkanROAD

Посочените данни са от проучвания изнесени от Асоциацията на агроекологичните земеделски производители (ААЗП). Заедно с консултанти по екологично земеделие, организацията участва в разработването на пътна карта за стратегии за устойчиво управление на селскостопанския сектор на Балканите, която ще се прилага в пет държави (Гърция, Кипър, България, Македония и Албания). BalkanROAD има за цел да идентифицира добрите практики в регионалното развитие и да подчертае иновативни проекти, финансирани от ЕС, които биха могли да бъдат привлекателни и вдъхновяващи за други региони и ръководители на проекти. Проектът бе обявен за един от финалистите на Regiostars Awards 2021 - ежегодното състезание, организирано от Генералната дирекция „Регионална и градска политика“ на Европейската комисия. Съобщението е направено по време на Седмицата на регионите на ЕС 2021 г.

Според Цвета Димитрова, консултант към ААЗП, селските райони на България са изправени пред предизвикателството от бързия спад и застаряването на населението. Вследствие на устойчивата миграция, структурата на населението в селските райони показва неблагоприятни коефициенти на възрастова зависимост, като делът на хората над 65 години е над 25%.

Защо България изостава в процесите на  дигитализация на земеделието?

Причините са комплексни. Цифровизацията в страната е в начален етап на развитие. Проучване показа, че 63% от фермите използват метеорологични, навигационни (GPS) и някои специализирани програми. По-големите ферми имат знания и ресурси и са в състояние да реагират. Българският селскостопански сектор се характеризира със силно поляризирана (биполярна) двойна фермерска структура. Делът на малките земеделски стопанства е много по-висок от средния за ЕС-28. Малките ферми са важни по отношение на осигуряването на заетост в селските райони и икономическата активност в селските райони. Малките стопанства са доминиращи в неравностойните и планинските райони, както и в районите с интензивно отглеждане на зеленчуци, плодове и тютюн.

BalkanROAD

Други фактори са също и че ОСП /ПРСР/ изплаща субсидии на площ като малко от тях са насочени към подобряване на ефективността и устойчивостта на стопанствата. Националната служба за съвети в земеделието е фокусирана върху обслужване на мерките по Програмата за развитие на селските райони и няма ресурси за изграждане на база данни със знания и предоставяне на услуги за разширяване и обучение на земеделските производители и други заинтересовани страни. Не на последно място селските райони не са покрити от Интернет, въпреки че използването на смартфоните от населението е повсеместно. Необходимо е обучение и достъп до ресурси, достъпни в мрежата. Именно това е причината да се включим в проекта BalkanROAD.

Каква е целта на проекта?

Да успеем да достигнем до повече европейски и международни пазари. Проектът BalkanROAD отговори на тези предизвикателства, като предостави инструменти и политики за икономическо развитие, чрез прилагане на екологични практики, които вярваме, че ще бъдат силна мотивация за фермерите да приемат и прилагат резултатите от проекта.

Ще помогне ли внедряването на съвременни технологии и софтуер?

Абсолютно. Например изграждането на база данни за устойчиви практики за България, която е лесно достъпна за всички земеделски производители, би осигурило базово ниво на знания. Природозащитното и интелигентното земеделие са неразделна част от процеса и включват използването на софтуер. Поддържането на по-добри данни за земеделските стопанства би помогнало на фермерите да анализират по-добре техните възможности. Проектът BalkanROAD, по който работим през последните няколко години е свързан с намаляването на въглеродния, воден и отпадъчен отпечатък. Той  разработва инструмент за наблюдение на емисиите на парникови газове във фермите въз основа на всички суровини, използвани от производството до потреблението. Вече са разработени стратегии за намаляване на въглеродния, водния и отпадъчния отпечатък на балканското селско стопанство, както на ниво ферма, така и на правителствено ниво.

Какви са предимствата на единната Балканска пътна карта?

Преди всичко тя ще отвори нови търговски хоризонти за балканските селскостопански продукти. Това ще стимулира местната и националната икономика. С единната Балканска пътна карта ще може да бъде подобрена балканската селскостопанска среда като се разработят стратегии, методологии и технологии за опазване на природните ресурси (почва, вода, въздух).  Допълнителните ползи ще са намаляване на парниковите газове и образуването на отпадъци, а същевременно увеличаване на съотношението на рециклиране и повторна употреба в селскостопанските системи;

Ще можем да разработим общ балкански протокол за производство на екомаркирани селскостопански продукти като въведем устойчиви практики в цялата производствена верига (т.е. от полето до пазара). По този начин крайните продукти да имат измерим, сравним и в крайна сметка възможно най-нисък отпечатък върху заобикаляща среда.

Каква ще е функцията на софтуерното приложение "ROAD"?

Това е напълно автоматизирано, стабилно и гъвкаво приложение за регистрация, изчисляване и отчитане на екологичния отпечатък на предлаганите продукти. То ще бъде тествано и демонстрирано в три пилотни ферми в Гърция, България и Македония.

Предстои да създадем широка мрежа от заинтересовани страни - „ПЪТ за балканско земеделие“. Чрез нея ще гарантираме устойчивостта на резултатите от проекта. Представители на мрежата ще са земеделски стопанства, селскостопански университети и ферми. Те са готови да следят резултатите от проекта, да изразят своите виждания по време на транснационални събития. По този начин ще разпространим информацията и в по-широките селскостопански, пазарни и общностни мрежи.

Проектът "Към ферми с нулев въглероден, отпадъчен и воден отпечатък. Пътна карта за стратегии за устойчиво управление на балканския селскостопански сектор - BalkanROAD" се финансира от ЕС по програма INTERREG "Балкани-Средиземноморие 2014-2020" с продължителност две години и продължава до края на 2020 г.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.