Засенчване, тунели и дигитален контрол – новите оръжия на малинопроизводителите
Председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните Божидар Петков отчита динамично развитие на сектора през последните години, белязано както от успехи, така и от сериозни предизвикателства.
Климатичните предизвикателства остават основен фактор
„Имаме амбициозни земеделски производители, които въпреки трудностите и големите климатични промени успяват да се адаптират. Те показват, че когато има хармония с природата и се влагат знания и усилия, резултатите идват“, коментира председателят на асоциацията.
Според Божидар Петков тази година производителите са започнали сезона с оптимизъм заради добрите запаси от влага.
„Имахме снежна покривка през зимата, валежи през пролетта и добри условия за развитие на растенията. За съжаление обаче не липсваха проблеми – отчетохме частични измръзвания от слани и повреди от градушки. Това за пореден път показва, че климатичните промени могат да поднесат сериозни изненади за много кратък период“, каза той.
По думите му след периоди на засушаване все по-често се наблюдават интензивни валежи, градушки и резки температурни промени. Очакванията за горещи и сухи периоди през лятото също поставят под изпитание производителите.
„При нас беритбата на малини продължава до края на септември, а при някои насаждения и до средата или края на октомври. Затова все още има известна доза неизвестност. Но сме оптимистично настроени и влагаме всички знания, усилия и възможности, за да защитим растенията си“, заяви Петков.
Производителите инвестират в защита от екстремните условия
Сред основните решения за адаптация към променящия се климат е използването на защитни съоръжения. Все повече стопани инвестират в тунели и оранжерии, които позволяват по-добър контрол върху микроклимата.
„Когато оранжериите са правилно ориентирани, засенчени и с добра естествена или принудителна вентилация, те могат да осигурят температурна разлика от 3 до 6 градуса спрямо външните условия. През зимата дават по-топла среда, а през лятото могат да намалят температурния стрес“, обясни председателят на асоциацията.
Като друга иновация той посочи директното покриване на малиновите растения със засенчващи мрежи – практика, която постепенно набира популярност.
„Това е сравнително нов и по-скъп метод, но показва своята ефективност. Малиновите насаждения страдат сериозно от слънчев пригор, който води до появата на бели петна по плодовете и ги прави негодни за пазара“, каза Петков.
Сред използваните технологии е и т.нар. течно засенчване – пръскане на растенията с инертни материали като вар, креда, калциеви съединения, микроглина и други природни компоненти.
„Този тънък защитен филм предпазва както листата, така и плодовете от силното слънчево въздействие“, допълни той.
