Справедливата цена за производителя би била около 20–30 евроцента за килограм
В района на Любимец – един от традиционните центрове на производството на дини у нас – тазгодишната реколта е добра, но за част от стопаните тя така и не стига до пазара. Причината е ниската изкупна цена, която според производителите не покрива дори разходите за прибирането на продукцията.
Димитър Тръндев от село Белица от години отглежда дини. Производството не е основният му бизнес, но всяка година площите се запазват, защото климатът и наличието на вода в района позволяват да се постигат добри резултати.
Тази година очакваният добив от декар е между 8 и 10 тона. Част от колегите му отчитат и по-високи резултати. Въпреки добрата реколта обаче стопанинът е взел решение да не прибира продукцията.
Ниската цена обезсмисля прибирането
Причината е рязкото понижение на цената точно в периода, когато е трябвало да започне беритбата. „Цената падна на 8 и под 8 евроцента. Като сложиш разхода за бране, в момента не си заслужава“, обяснява Димитър Тръндев.
Самото бране струва между 3 и 4 евроцента на килограм, като крайната себестойност включва още напояването, капковата система и всички останали вложения през сезона.
По думите му справедливата цена за производителя би била около 20–30 евроцента за килограм, при условие че продукцията се изкупува навреме и стопанинът има сигурност за реализацията.
„Добра цена е, когато имаш добив и продукцията се изкупва на момента. Не е както сега – да се луташ, да търсиш“, казва производителят.
Само година по-рано ситуацията е била различна. Търсенето е било по-добро, а цените са давали възможност на стопаните да реализират продукцията си.
Тази година обаче проблемът отново се връща към пазара и според производителите – към вноса.
Вносът притиска българската продукция
Димитър Тръндев посочва Турция, Гърция, Северна Македония и Албания сред страните, от които се доставят дини и друга земеделска продукция за българския пазар. По думите му има и случаи, при които вносна продукция се предлага като българска. Според него контролът върху произхода на стоките трябва да бъде засилен.
„Не да се ограничат търговците, но да има повече проверки. По някакъв начин да се проследява кое е внос и кое е закупено от български производител“, посочва той.
Проблемът според него не се ограничава само до дините. Същите трудности се усещат при доматите, пъпешите, другите зеленчуци и вече започват да се очертават и при гроздето.
И лозята намаляват заради липсата на реализация
Освен дини Димитър Тръндев отглежда и десертно грозде. Лозарството е свързано със семейството му от години, а преди около шест-седем години той и негов колега решават заедно да създадат лозовите насаждения.
Основният десертен сорт е Афродита – безсеменен. Площта първоначално е била около 45 декара, но вече е намалена.
Причината отново е пазарът. „Изкоренихме 10 декара заради проблем с пазарите. Няколко години все по-трудно се продава – и като цена, и като количество. Просто няма реализация“, казва Тръндев.
В момента изкупните цени на десертното грозде са между 50 евроцента и 1 евро за килограм, в зависимост от сорта. Миналата година цените са били около 1–1,80 лева.
Паралелно с това разходите за производство продължават да растат. „Торовете, препаратите, всичко се увеличи. Оттам себестойността се увеличава“, посочва производителят.
Добра продукция, повече ръчен труд
Отглеждането на десертно грозде изисква значителен ръчен труд. Работната ръка е сред най-сериозните затруднения в стопанството. Хората често остават за кратко, след което се налага да бъдат обучавани нови работници. Това затруднява поддържането на постоянство в качеството.
Сред агротехническите мероприятия са обработките, растителната защита, връзването и мулчирането. Част от механизираните дейности са улеснени благодарение на специализирана техника и отклоняващи секции, които намаляват необходимостта от ръчен труд.
Напояването също е ключово. Стопанството разполага с капкова система, а в момента водата се осигурява от водоем чрез водовземане от общината. Именно процедурите по водовземането обаче са сред административните препятствия пред земеделците.
„Документацията е тромава – като време, като пари. Особено когато тръгнеш да минаваш през държавните институции. Може би отнема повече от година“, казва Тръндев.
По европейски проекти стопанството е инвестирало и в техника, включително лозарски трактор и отклоняващи секции. По думите му машините са добри и инвестициите са помогнали за по-ефективната работа.
Решението според производителите е в кооперирането
Според Димитър Тръндев един от възможните пътища за по-добра реализация е земеделските производители да се обединяват.
Работата с големите търговски вериги изисква постоянни количества, регулярни доставки, подходящ амбалаж и организация, които един малък производител трудно може да осигури сам.
„Тук вече опираме до коопериране, което трябва да се прави от земеделските производители. Както ние с колегата сме се кооперирали, така трябва да се кооперираме и с другите – за производството и за реализацията“, смята той.
По думите му подобно обединение би позволило на производителите да създадат общ склад, да осигурят необходимия амбалаж и да инвестират в реклама.
Това обаче изисква време, организация и средства – ресурси, които стопаните трудно отделят в условията на несигурен пазар.
Репортаж на Инес Златанова-Йонова
