Ценова вихрушка на горивата
Българинът надава ухо на смразяващата информация за поскъпване на тока и парното. Възрастните, които ще прекарват деня под юргана или навлекли дебелите си дрехи, ще стават все повече. Месечните сметки ще ги стресират. Когато обаче се заговори за поскъпващите торове, махаме с ръка – земеделците да му мислят, това не е моя грижа. Че е и наша грижа, ще ни напомнят, и то всеки ден – касовите бележки от пазаруването на хранителни продукти. Не всеки може да се оправи в дебрите на икономиката.
Испанският лидер в производството на течни листни торове SAS с нови продукти на българския пазар. Иновативните торове коригират дефицитите на специфични и лимитиращи добива микроелементи – мед, желязо, манган и цинк
Фермерите вече са в епицентъра на световния ураган. Поскъпването на торовете чупи рекорди от последните десет години. Перфектно натрупване на черни обстоятелства – лоши метеорологични условия, Ковид 19 и най-важното – рекордно поскъпване на горивата. Паниката в земеделието е налице. Да се говори с колко са поскъпнали торовете е твърде опасно – цените набъбват буквално с дни. Но става дума за 2-3 пъти при различните продукти. Някои химически гиганти спират да работят, други драстично – до 80%, намаляват своя работен капацитет. Какъв е отговорът на земеделците? Има варианти, разбира се. Прозорливите са се запасили с торове отдавна. Вероятно това са по-големите стопанства, които разполагат със свободни оборотни средства. Някои ще бъдат принудени да намалят торенето – съответно и добивите. Други може изцяло да зачеркнат царевицата, в чиято себестойност торовете държат 15% от разходите. Ехото ще заглъхне при животновъдите – цените на фуражите ще скочат, съответно - на предлаганата продукция. Последният на опашката във веригата – потребителят, ще се бръкне да плати всичко. Напоследък много се говори – дори със завист, че цените на зърното растат. Какво обаче се случва? Печалбата неминуемо ще бъде „подядена“ от фантастично високите цени на горивата и тока, поскъпването на транспорта. По-специално внимание заслужават торовете – цените шеметно хвърчат нагоре. Химическите гиганти - притиснати от поскъпването на газа, също ще изземат част от печалбата на зърнопроизводителите, които няма накъде да мърдат. Поскъпването на земеделската продукция още по-настойчиво ще се напомня от пазарите. Краткосрочните прогнози за овладяване на кризата са мрачни, а дългосрочните – заобикаляни от икономистите, които държат на авторитета си. Затова пък родните политици плещят врели-некипели. Цената на торовете е дребнотемие за тях. Омайват ни с по-високи пенсии, които инфлацията поглъща ежедневно. С разни мерки за компенсиране на битовите разходи на бедните за топло. Време е за говорене ангро – защо Бозуков да не утеши хранителния бранш, че е съгласен ДДС-то да падне на 9%? Няма да е на този пост в следващото правителство, за да изпълни обещаното. Земеделието е последна грижа за политиците, вече го доказаха. В някои европейски страни дойде финансовата инжекция – авансови плащания от Плана за възстановяване. Ние още го мътим. Тракторите на жълтите павета ли ще отрезвят омотаните в махленщина партии?
Коментар на Валентина Спасова
