Микробиологията носи устойчивост и спокойствие в стопанството
Промените в климата, ограничената почвена влага и необходимостта от по-ефективно използване на ресурсите са причина все повече земеделски стопанства да търсят различни подходи към обработката и запазване на почвеното плодородие. Намаляването на механичните обработки е един от тях, но то поставя и нови въпроси – как да се запази почвеното плодородие, да се управляват растителните остатъци и да се осигури добро развитие на следващата култура.
Такъв подход прилага и стопанството на Георги Георгиев, управител на Тера-95. В него постепенно се увеличава делът на директните сеитби и минималните обработки, като технологията се съобразява с конкретните условия на полето и най-вече с наличната влага.
В тази система микробиологията е един от инструментите, които Георгиев използва за поддържане на почвената активност. Сред решенията е Бактива Сереал на Агриматко – почвен подобрител на базата на ризосферни гъби и Триходерма, който се прилага при различни култури и на различни полета.
Опитът с продукта е свързан с постепенното преминаване към технологии с по-малко обработки – директна сеитба, минимални обработки, мини-тил и стрип-тил. Според Георгиев резултатите трябва да се оценяват в дългосрочен план, тъй като състоянието на почвата се променя постепенно.
Друг елемент от технологията е използването на микрогранулирани торове, които се прилагат концентрирано в реда със семето. В стопанството нормата е около 1,2 кг/дка, като целта е да се ограничи използването на традиционни гранулирани NP и NPK торове през есента. Част от храненето се компенсира чрез активна микробиология.
Подходът започва още от семената. Те се третират с Бактива Сереал, като при пшеницата практиката е показала добри резултати. През настоящия сезон част от посевите са отгледани без допълнително есенно торене с NP или NPK. Въпреки много късната сеитба, на места почти през декември заради преовлажняването на почвата, растенията са се развили добре и са направили добро братене.
При тези полета са извършени минимален брой обработки – в някои случаи едно дискуване и последваща сеитба. Това позволява да се ограничи както механичната намеса в почвата, така и разходът на ресурси.
Подобна практика се прилага и при слънчогледа, където семената също се третират с бактериален продукт. При част от полетата е отчетена разлика в състоянието на посевите. През сезона преовлажняването е създало предпоставки за проблеми с коренови заболявания, но при полетата със специално третирани семена такива симптоми не са наблюдавани в същата степен.
Опитът се прилага и при семената, които Тера-95 предлага на своите клиенти. Стопанството поддържа над 20 сорта пшеница и други култури, като към семепроизводството се добавят и практики, свързани с микробиологията.
Според Георгиев необходимостта от активна микробиология се увеличава именно при преминаването към минимални обработки. В условията на Северна България не винаги е възможно да се използват покривни култури, които да развият достатъчна коренова система и растителна маса, чрез която да се внася допълнително количество органика в почвата.
Затова в стопанството се търсят други начини за активиране на почвените процеси. Микроорганизмите подпомагат разграждането на растителните остатъци и превръщането им в достъпни за следващите култури хранителни вещества.
За Георги Георгиев това е част от по-широка промяна в начина на работа – намаляване на обработките, по-прецизно управление на храненето и използване на биологични процеси за поддържане на почвата. Именно съчетаването на тези практики според него дава по-голяма устойчивост и спокойствие в производството.
