Предстоящият пореден дебат в ЕС
Глифозатът периодично повдига въпроса: вреден ли е той за човешкия организъм? Замърсява ли околната среда - почви, води? Трови ли животинския свят? Да се забрани ли употребата му или да се ограничи?
Години наред в дебата участват едни и същи страни – научни експерти, Европейската агенция за безопасност на храните, ЕП и ЕК. Твърде активна страна са екологичните организации. И – разбира се, фермерите. Тежкият спор – съвсем естествено, се политизира силно. В крайна сметка за какви публични блага се говори непрекъснато, като стане дума за бъдещата ОСП? Нали публичните блага трябва да опират най-вече до грижата за нашето здраве? Но страхът пред загуба на електорат – Ковид 19, е пред очите ни. Коварни сделки с бизнеса – когато Италия гореше в пандемията, излезе наяве - бизнесът е притискал правителството и местните власти да не се въвежда локдаун. Печалба се губи, човешкият живот е бил на втори план.
В промоцията на царевица участват следните хибриди: ЕС Субмарин ФАО 240, CS Григри ФАО 280, ЕС Фаради ФАО 340, Мейфлауър ФАО 360, ЕС Метод ФАО 380, Хармониум ФАО 380, CS Топкапи ФАО 390, Керала ФАО 420, CS Керси ФАО 440, ЕС Блазон Дуо ФАО 450, Берлиоз ФАО 530, CS Колония ФА) 610, HiCorn 350, HiCorn 450, Duo Silo 460, Duo Silo 610 В промоцията на слънчоглед участват следните хибриди: ЕС Бела, CS Клерия CL , ЕС Терамис CL, ЕС Аграрис CLP, ЕС Джанис CLP, ЕС Оазис CLP, ЕС Антемис CLP, ЕС Белфис CLP, ЕС Цейлон SU, ЕС Ароматик SU, ЕС Армоника SU, CS Канария SU, ЕС Електрик CLP HO, ЕС Емерик CLP HO, ЕС Аржентик SU HO, ЕС Джурасик SU HO
Не по-малко грозно и дори цинично изглежда кълбото от преплетени интереси около глифозата. Но това кълбо е някак невидимо, префинено – няма ги хилядите мъртви на ден, които Европа изпраща. Глифозатът, този широко използван препарат за растителна защита, убива бавно. Учени излизат с безспорни доказателства, че той причинява ракови заболявания. Не само на фермерите, които го използват. Остатъчните количества в храните, в почвата и водата, се трупат бавно. И водят до кошмарни последици за човешкото здраве. Някои учени си мълчат, като предизвикват подозрението, че са „купени“ от големите химически концерни. Фермерите пък – поне повечето, въстават срещу забраната на глифозата. Добивите спадали драстично, съответно печалбата. Политиците не могат да останат безразлични. Макрон, още в предизборната си кампания обеща, че във Франция този препарат ще бъде забранен. Последва половинчата мярка – забрана за употреба в паркове, детски площадки, пътища, неземеделски земи. После се взе доброто решение - да се компенсират загубите на фермерите от намалената употреба на глифозат. Меркел също даде обещание, времето не й стигна, въпреки трите управленски мандата. И така: валят петиции на екологични организации. Обществеността в България е твърде ленива. Но истинският цирк се разиграва между европейските институции. ЕП стабилно държи позиция – забрана на глифозата. ЕК – като прицел на мощните лобита, се върти насам-натам. През 2017 г. успокои временно духовете. През 2017-та удължи употребата на препарата до 15 декември 2022 г. Европейската агенция за безопасност на храните и тя шикалкави. Нямало категорични доказателства за вредата на глифозата. И кой ако не тази институция да каже тежката си дума. И там лобизъм.
Сега сагата продължава – следва нов рунд. ЕФСА и Европейската химическа агенция готвят успоредно свои доклади. Ще се произнесат във втората половина на 2022 г. Умряла работа! Но пък учени доказват, че ако в рамките на година се храним с биологични храни, погълнатият глифозат намалявал с цели 70%. Да опитаме. Какво друго ни остава?
Коментар на Валентина Спасова
