България и Румъния под ударите на евтиния внос
В студиото на Агро ТВ гостува председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов. Разговорът премина под знака на една тревожна и все по-актуална тема – натискът върху пазара на слънчоглед и рисковете пред българските производители.
Пред водещия Божидар Капитански Проданов очерта най-горещия проблем пред сектора – очаквания сериозен внос на слънчоглед от Аржентина. По думите му първият кораб ще пристигне в българско пристанище до седмица, а общо шест кораба вече са експедирани. Количеството около 240 хиляди тона е значително и вече оказва влияние върху пазара.
„Само за последните десет дни цената на слънчогледа се понижи с около 10%“, посочи той. В същото време в складовете на българските производители стоят близо 600 хиляди тона непродадена продукция. При подобно предлагане рискът е ясен – по-слабо търсене и допълнителен спад на цените.
Подобни сигнали идват и от Румъния, където също се очаква внос от Южна Америка. Така проблемът постепенно се очертава като регионален за Източна Европа. Ако доставките станат регулярни, не е изключено част от българската продукция да залежи, а финансовият натиск върху стопанствата да се засили.
Статистиката, която Проданов изнесе, е тревожна – за последните пет години 35% от стопанствата у нас са прекратили дейност. Причините обаче не се изчерпват само с вноса. Високата себестойност на производството в Европа остава основен проблем. Международният пазар поддържа ниски цени заради свръхпроизводство и геополитически фактори, а европейските фермери работят при по-високи разходи и по-строги регулации.
Според председателя на асоциацията държавата има капацитет да осъществява строг контрол върху вноса, но въпросът е в политическата воля. От сектора настояват за изключително прецизни и публични проверки на качеството – за остатъчни пестициди, тежки метали и наличие на ГМО. Само така може да се възстанови доверието както на производителите, така и на потребителите.
В разговорите с Министерството на земеделието браншът ще постави три основни въпроса:
– строг контрол на качеството на вноса;
– сезиране на Комисията за защита на конкуренцията за секторен анализ на пазара;
– преразглеждане на позицията на България по споразумението с Меркосур.
По думите на Проданов слънчогледът не е включен в защитните механизми на това търговско споразумение, което поставя българските и румънските производители в особено уязвима позиция.
На този етап браншът залага на диалог, но протестни действия не са изключени, ако исканията не бъдат чути.
Пред сектора стоят и други важни теми – преговорите по Общата селскостопанска политика, финансовата рамка на ЕС, предстоящите кампании по очертаване и изплащане на субсидии.
Засегната беше и темата за конкурентоспособността. Решението според зърнопроизводителите минава през намаляване на себестойността – по-достъпни торове, по-балансирани ренти и сериозни инвестиции в напояване. В момента у нас се напояват едва 300–350 хиляди декара на фона на близо 35 милиона декара обработваема земя – показател, който ясно очертава изоставането.
По отношение на климатичната обстановка новините са по-скоро положителни. Валежите и снегът през последните седмици подобриха влагозапасите в почвата, а големите язовири са с добри нива. Това дава спокойствие както на земеделците, така и на енергетиката и домакинствата. Въпреки това браншът настоява темата за управлението на водите да остане във фокуса на институциите, дори когато ресурсът изглежда достатъчен.
„Не бива да говорим за водата само когато тя липсва“, подчерта Илия Проданов.
Така разговорът в студиото очерта сложната картина пред зърнопроизводството – натиск от международните пазари, високи вътрешни разходи, нужда от държавна подкрепа и дългосрочни политики. Секторът остава в режим на повишено внимание, а следващите месеци ще бъдат решаващи както за цените, така и за оцеляването на част от българските стопанства.
Репортаж на Божидар Капитански
