Културата се очертава като перспективна нишова култура за европейските фермери
Киви бери – малък плод, наподобяващ добре познатото киви, но с гладка обвивка и възможност да се консумира директно, набира популярност в Европа и може успешно да се отглежда и в климатичните условия на България. Това стана ясно по време на Зелена седмица в Берлин, където производители представиха опита си с културата.
Ричард Хаман, производител от град Кемниц в Източна Германия, разказва, че киви берито е по-трудно за култивиране от традиционното киви, но има редица предимства. Плодовете са с малък размер, без мъхеста обвивка и могат да се консумират без белене.
По думите му културата произхожда от Китай и Азия, като постепенно се разпространява през Русия към Европа. В момента пазарът се разширява в страни като Нова Зеландия, Италия, Франция, Германия и Португалия, а отглеждането ѝ е възможно и в държавите от Централна и Източна Европа, включително България.
Основното предизвикателство при производството е свързано с напояването. „Необходима е добре изградена поливна система, но извън това растението се развива сравнително лесно. Почти няма болести, а използването на торове и препарати не е задължително“, обяснява Хаман. Според него това прави културата особено подходяща за биологично производство.
Освен с добрата си адаптивност, киви берито привлича интерес и с високата си хранителна стойност. Плодът съдържа до пет пъти повече витамин С в сравнение с портокала, подпомага регулирането на нивата на кръвната захар, подобрява храносмилането и укрепва имунната система. Киви берито е нискокалорично и богато на фибри, което го превръща в предпочитан продукт както за прясна консумация, така и като съставка в смутита, десерти и печива.
Производителите разработват и различни продукти с добавена стойност – сокове, ликьори, сладка, мармалади, както и сушени и замразени плодове. Според германския фермер най-силно търсене има свежата продукция, която се прибира през септември и октомври. Пазарът на замразени плодове засега остава ограничен и се реализира предимно чрез малки търговски обекти.
Сериозно предизвикателство за сектора остава осигуряването на работна ръка. Прибирането на реколтата се извършва изцяло ръчно, което изисква значителен човешки ресурс. В Германия заплащането достига около 14 евро на час, докато в други страни, като Португалия, разходите за труд са значително по-ниски.
По отношение на подпомагането, съществуват програми за финансиране на напоителни системи и създаване на насаждения, но според Хаман те са по-достъпни за по-големи стопанства. Кооперирането между производителите все още не е широко разпространено в сектора на киви берито, въпреки че фермерите поддържат неформални контакти и обменят опит.
Заради добрата си приспособимост към умерен климат, сравнително ниските изисквания към растителната защита и нарастващото търсене на здравословни храни, киви берито се очертава като перспективна нишова култура за европейските фермери.
Репортаж на Инес Златанова
