Ниските изкупни цени и посредниците изяждат печалбата на производителите
Вече 35 години Коста Петров се занимава със земеделие. Завършил е агрономство в Пловдив и през целия си професионален път развива семейно стопанство, в което основно място заемат плодовете и зеленчуците.
В стопанството му се отглеждат картофи, лук, чесън, зеле, фасул и други зеленчукови култури. При овощните насаждения основните култури са праскови, сливи, круши и череши. Земеделецът поддържа и овощен разсадник, както и малки площи със зърнено-житни култури.
Семейното стопанство обработва около 1000 декара земя. Когато се включат и площите с втора култура през годината, обемът на производството е още по-голям.
Благоприятна година за овощните култури
За разлика от предходни години, когато природните условия нанесоха сериозни щети, тази година развитието на овощните насаждения е по-добро.
„Тази година нямахме проблеми със сланите, а и градушките засега не са ни създали сериозни поражения. Пролетта беше по-хладна и влажна, което се отрази добре на развитието на културите. Очакваме добри добиви от череши, праскови и сливи“, споделя Коста Петров.
Основното предизвикателство пред производителите остава реализацията на продукцията на справедливи цени.
Разпокъсаността и ниската механизация са сред основните проблеми
Според Коста Петров секторът на плодовете и зеленчуците в България все още има сериозни затруднения, свързани с ниската степен на механизация и липсата на добра организация.
„Много сме разпокъсани като стопанства. Не сме организирани така, както колегите в Италия, Испания и Гърция. Тази разпокъсаност ни пречи да бъдем по-силни на пазара и да реализираме продукцията си по-успешно“, коментира той.
По думите му малките и средните производители трудно достигат до търговските вериги, защото нямат достатъчно големи количества, обща логистика и възможности за договаряне.
„Трудно можем да се организираме така, че сами да правим бизнес с продукцията, която произвеждаме“, допълва Коста Петров.
Вносната продукция създава сериозна конкуренция
Българските производители трудно се конкурират с продукцията от държави като Турция и Северна Македония, посочва земеделецът.
„При тях климатичните условия, цената на труда, разходите за препарати и горива са различни. Те работят при по-ниски разходи и това създава сериозна разлика между нас“, обяснява Коста Петров.
Според него към това се добавя и административната тежест, която допълнително затруднява малките и средните стопанства.
„Административните изисквания са сериозно натоварване за производителите. Ние трябва да бъдем на полето, да произвеждаме, а не постоянно да се занимаваме с документи“, казва той.
Реализацията на продукцията остава предизвикателство
Продукцията от стопанството на Коста Петров се реализира основно през борсите в Бургас, Варна и Сливен.
Зеленчуците се продават както за прясна консумация, така и към предприятия за преработка. При плодовете основен партньор е предприятие от Сливенския регион.
Според него един от проблемите е, че много производители все още са зависими от прекупвачи.
„Когато продаваме през посредници, голяма част от добавената стойност остава извън стопанството. Това води и до ниските цени, които получаваме за продукцията си“, коментира Коста Петров.
По думите му ниските изкупни цени, високите разходи и недостатъчната механизация водят до постепенно намаляване на площите с плодове и зеленчуци.
