От замразено към свежо: трансформацията на малиновия сектор
„Малинопроизводството в България и Европа е в динамично развитие и винаги гледаме с оптимизъм напред“, казва Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. Дори след тежката минала година, секторът показва потенциал за растеж, особено на фона на увеличаващото се търсене на здравословни и биологични храни.
„Наскоро се върнахме от Биофах в Германия. Там търсенето надвишава предлагането – това е ясен сигнал, че нашият сектор има перспективи, от които трябва да се възползваме“, допълва той.
Пресният пазар на малини набира скорост
Според Петков, преди пет години над 80% от българските малини се изнасяли замразени, а едва 10% – пресни. „Сега делът на ягодоплодните за пресния пазар рязко се увеличи – почти достигна над 50%. Вижда се и изключителна популяризация на малини, ягоди и боровинки по българските вериги, борси и пазари.“
Интересът към българските пресни ягодоплодни расте и извън страната – особено в Румъния, Гърция и Западна Европа, включително Австрия, Германия и Франция.
„В момента сме горе-долу 50 на 50 – пресен пазар и преработка. Два плода имаме в България с положително експортно салдо – малините и черешите. Това означава, че изнасяме повече, отколкото внасяме, и с това се гордеем“, добавя Петков.
Тежката година за овощарите и климатичните предизвикателства
Миналата година беше изключително тежка. „Събитията между 6 и 9 април сложиха голяма черта върху производството. За наша радост малините бяха засегнати в по-малка степен, но проливните дъждове, градушките и екстремно високите температури нанесоха сериозни загуби“, разказва той.
„Студовете унищожиха 50–60% от продукцията в някои райони, градушките нанесоха допълнителни загуби, а слънчевият пригор – около 30%. В крайна сметка добивите бяха не повече от 80% от реалните възможности на растенията. При среден добив в други години от 430–450 кг на декар, миналата година достигнахме едва около 330 кг.“
Цените бяха по-високи, но търговците ги задържаха. „На пазарите се наблюдаваха цени между 18 и 20 лв., докато производителите получаваха между 8 и 12 лв. – дори добрите цени не компенсираха загубите от климатичните аномалии“, обяснява Петков.
Подкрепата от държавата и иновациите
Създаден е взаимоспомагателен фонд, който да осигури частична защита при загуби. „Но малинопроизводителите предпочитаме да инвестираме в активни мерки – засенчващи мрежи, оранжерийни конструкции и други технологии за устойчиво производство“, казва Петков.
Краткият вегетационен период на малините и ягодите е предимство в рамките на новите наредби за трайни насаждения. „С намаления амортизационен срок на малините до 6 години производителите ще могат да обновяват насажденията, да внедряват нови сортове и да повишават устойчивостта и добивите“, добавя той.
Репортаж на Инес Златанова
