Нахутът като алтернатива: сухоустойчив, доходоносен и полезен за почвата
В опитните полета на Института по фуражни култури в Плевен науката среща практиката. Там работи Севдалина Нинова, която се занимава с едногодишни житни култури, като напоследък фокусът ѝ е насочен към нахут – култура с все по-голям потенциал за българските земеделци.
„Нахутът е доста перспективен, особено с оглед на променящите се условия на средата“, обяснява тя. „Едно от неговите предимства е сравнително ранната сеитба. Краят на февруари и началото на март е подходящ период за засяване. Вегетацията е кратка и обикновено реколтата се прибира до средата на юли, подпомогната от майските валежи. Това го прави надеждна култура за нашите полета.“
Севдалина подчертава и друго качество на нахута – устойчивостта му към суша и ниските изисквания към почвата. Земеделците вече проявяват интерес към културата като алтернатива на други бобови и житни растения. „Тя може да се използва както за зърно, така и за зелени фуражи в смес с житни култури“, добавя тя.

Севдалина работи с богата колекция от около 25 различни генотипа и фенотипа нахут – международни и селектирани в различни климатични условия. „Това ни позволява да подбираме форми с различни признаци: съдържание на протеин, височина на първия боб, което е критично за механизираното прибиране. Целта ни е да получим нов сорт с високо протеиново съдържание, пригоден за механизирано прибиране.“
Що се отнася до икономическия потенциал на нахута, Севдалина е категорична: „Тази култура е перспективна не само като фураж, но и за храна за хората. Тя е сухоустойчива, подходяща за по-бедни почви и, както повечето бобови растения, обогатява почвата с азот.“
Все пак има и предизвикателства. На пазара все още няма специализирани препарати за растителна защита на нахута, но в опитните полета на института се справят успешно. „Агротехнически, прибира се с комбайн, което е една от насоките на селекцията – сортове с изправен хабитус и високо залагане на първия боб. Биологичното отглеждане също е възможно, макар че все още не сме го изпробвали в практика.“
„Винаги се радваме, когато производители идват и проявяват жив интерес към нашата работа. Когато се намери пресечна точка между нашите достижения и техните нужди, това е най-доброто решение“, казва Севдалина Нинова, вдъхновена от мисията на института да съчетава научното знание с реалната потребност на земеделците.
Репортаж на Инес Златанова



