1. Начало
  2. Новини
  3. Растениевъдство
  4. Нереализираният потенциал на памука

Нереализираният потенциал на памука

Заради субсидията културата не е изчезнала от българските полета, но площите намаляват

През 2020 година площите с памук у нас са били 35 000 дка, година по-късно вече са около 30 000 дка. Отглежда се най-много в Старозагорски район, Ямбол, Бургас, Хасково и Пловдивско. Интересът към културата беше провокиран от субсидиите по Схема за специално плащане на памук.

„Много стопани отглеждаха памук заради субсидията, но Министерството на земеделието сформира комисия, която проверява състоянието на площите, за да се види дали отговарят на условията за субсидия, като колеги от Института също са включени в тази комисия и така се пресяха недобросъвестните фермери, които залагат памук просто заради субсидията“, посочи гл. ас. д-р Минка Колева, заместник-директор на Институт по полски култури – Чирпан.

Сортовете, които се сеят в България, са предимно гръцки. Те са с по-добро качество на влакното, но в Гърция се отглеждат при по-различни условия и у нас не могат да узреят и да формират това качество, което се получава там, коментира д-р Минка Колева.

Гръцките сортове имат нужда от влага, защото са създадени за отглеждане при поливни условия. В Гърция се правят по 3-4 поливки през вегетацията. Затова у нас през 2021 г. гръцките сортове са дали по-ниски добиви, отколкото българските.

Друга причина, поради която стопаните избират гръцки сортове, е това, че гърците предлагат семена и изкупуват след това произведения памук, докато в България няма текстилно преработвателно предприятие, което да изкупи реализираната продукция. У нас е останало само едно текстилно предприятие в Хасково.

Памукът е доста трудоемка култура. Освен това в България няма вегетационни хербициди, а борбата с плевелите е основен момент. Никоя от фирмите, които се занимават с препарати, не проявява интерес да регистрира такъв хербицид, защото площите у нас са много малко и не е икономическо оправдано да влагат средства за регистриране на препарати. Затова се налагат ръчни и машинни окопавания, каза д-р Минка Колева.

Средните добиви са много ниски - 75-80 кг/дка суров памук - и за български, и за гръцки сортове. В Европа се реализират много по-добри резултати, категорична е д-р Минка Колева. Тя посочи, че потенциалът за добив от българските сортове, когато се отглеждат и при поливни условия и при по-благоприятна година, може да достигне до 250 кг/дка суров памук и с добро качество на влакното.

2021 г. памукът се е изкупувал на 75 евро цента за кг, през 2020 година цената е била 35 евро цента. Не бих казала, че тази цена е достатъчна за труда, който се влага за производството на памук, заяви д-р Минка Колева.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.