Асоциацията на Българските Но-тилъри иска среща зам.-министър Гечев
Асоциацията на Българските Но-тилъри входира становище и предложения относно Проект Екосхеми 1-ви стълб, екологична условност и правила за ДЗЕС, съставени в рамките на работата на ТРГ по изготвянето на Стратегическите планове за ОСП.
Във връзка с изготвените и обсъждани в рамките на ТРГ проекти за Еко схеми и Екологична условност, като заинтересована страна Асоциация на Българските Но-Тилъри изразява своята позиция и отправя своите предложения от името на цялата общност за консервационно земеделие в България.
Консервационно земеделие (КЗ) в България се прилага на приблизително 200 000 ха и съставлява повече от 7% от зърнопроизводствените площи в страната, като темповете на нарастване стигат до 50% на година за последните 2 години. Практикува се в страната от повече от 8 години и е доказано екологичен подход за земеделие.
Във връзка с това Асоциацията на Българските Но-тилъри
обръщат внимание на някои „неясни термини, практики и правила, включени в съответните проектодокументи“, и предлагат преформулиране и дефиниране на операциите, които имат доказана екологичност и ефективност.
По линия на Екологичната условност и правилата за ДЗЕС:
ДЗЕС 6 - Минимално управление на земите при отчитане на специфичните условия с цел ограничаване на ерозията -Обръщаме внимание на понятието „мулчиране на почвата“, което е включено като допустима практика и би следвало да означава осигуряване на покритие на почвата в контекста на целите на стандарта.
-Същото понятие „мулчиране с растителните остатъци от предходната култура“ се използва в определението за площи оставени под угар.
-Същото понятие „мулчиране“ се използва и в Еко схема 9 – Буферни ивици, където предполага извършване на операция с раздробяваща агротехника, в частност шредер мулчер.
Асоциацията на Българските Но-тилъри смята за необходимо:
- да се дефинира ясно каква е изискуемата операция, която стои зад понятието „мулчиране“
- да се разграничи изискването за осигуряване на покритие на почвата (в ДЗЕС 6 и в описанието за угар) от изискването за преминаване със шредер мулчер (от Еко-схема 9).
В този контекст Асоциацията на Българските Но-тилъри предлага да се коригира следното:
В ДЗЕС6
„мулчиране на почвата“ да се замени с „осигуряване на покритие на почвата от растителни остатъци и/или покриващи материали“. В понятието за земя, оставена под угар
„мулчиране с остатъците от предходната култура“
да се замени с „осигуряване на покритие от растителни остатъци“
В Еко-схема 9 Буферни ивици: Да се замени „мулчиране“ с „преминаване с шредер мулчер“ или „обработка на ивиците с шредер-мулчер.
Обосновка: За изпълнение на ДЗЕС 6 и опазване на почвите от ерозия е неприложимо преминаване с шредер мулччер върху растителните остатъци. Раздробяването им води до лесно отвяване от вятъра, с което се елиминира предпазването от ерозия, а самите остатъци стават обект на ветрова ерозия. По този начин се губи и покривката и органиката от нея. Този опит вече е изминат в Западна Европа и в практиката е установено, че раздробяването на растителния остатък е нежелателно.
Оставени цели, максимално високи и нераздробени, растителните остатъци от стърнищата спират вятъра и ветровата ерозия, подобряват снегозадържането и предотвратяват водната ерозия.
ДЗЕС 7 Опазване на почвите през периоди и на площи, които са най-чувствителни Асоциацията на Българските Но-тилъри предлага използваното понятие „мулч от предходната култура“
да се замени с „покритие от растителни остатъци“.
Изискването за ефективност в тази практика е за минимум 30% покритие на почвата с растителни остатъци.
ДЗЕС 9 Поддържане на непроизводствените характеристики и площи за подобряване на биоразнообразието в стопанството Относно правилата за междинни култури, които гласят:
Междинни, покривни или азотфиксиращи култури, както и при особеностите на ландшафта се отглеждат без използване на продукти за растителна защита. Междинните култури следва да са засети до 1 септември и да се заорат след 1 ноември.
1. Настояваме да се преразгледа изискването за заораване на междинната култура.
1.1 Да се отчете, че заораване на покривната култура е остарял начин за зелено торене, като в съвременните изследвания се отчита, че то е с най-малка положителна за почвата ефективност и дори е негативно за почвените процеси.
Също така, заораването на зелената маса води до загуби на въглерод и азот, вследствие на неправилна минерализация и анаеробни процеси в дълбочината на почвения слой.
1.2 Или изискването за заораване на междинната култура да се допълни с „да се заорат или да се терминират по друг, способ“
като например:
-да се оставя измръзнала на повърхността на почвата
-да се валира с начупващ валяк и се оставя на повърхността на почвата
- за механично терминиране да се окосят и оставят на полето или да се обработят с шредер мулчер, за да се прекъсне вегетацията им и да се предотврати осеменяване както на междинната култура, така и на плевелите, които израстват в нея.
Обосновка:
Междинните култури са основен показател, по който стопаните в цялата страна ще могат да прилагат стандарта.
Междинните култури са неразделна част от практиката за консервационно земеделие, в която заораването има негативен ефект и не се практикува. Оставени на повърхността, те се разграждат постепенно и хранителните вещества от тях се поемат плавно от почвената екосистема.
В този контекст смятаме, че като базов стандарт за ДЗЕС, правилата в него е необходимо да допускат прилагане на междинни култури без задължение за заораване.
По Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал
По Условия за допустимост: По 1. „Допустими за отглеждане междинни култури“ предлагаме следните промени:
1. Да се разшири списъкът с допустими за отглеждане видове спрямо актуалните за практиката, което ще позволи по-добър избор извън обичайно отглежданите като основни култури видове.
2. Да се изключат от списъка като допустими за подпомагане следните видове: пшеница, ечемик, рапица.
Обосновка: Предложението има за цел да подобри правилата, така че да се ограничат някои неблагоприятни практики в производствената действителност. Пшеница, ечемик и рапица са масово отглеждани есенници. Масово се практикува оставяне на самосевките от тези култури, като само с добавяне на още един компонент от тези, площта ще покрива изискванията за подпомагане. От гледна точка на сеитбооборот, запазване на почвения потенциал и ограничаване намножаването на болести и вредители, тази практика е екологически е неефективна и неблагоприятна.
Предложените промени да се изключат трите култури от списъка и да се разшири списъкът ще даде възможност и ще насочи земеделските производители към по-добра и ефективна практика на прилагане на междинни/покривни култури.
Не е възможно да се ограничи присъствието на тези три култури, тъй като самосевките изникват в междинната култура, но ако не са в списъка за подпомагане, то това ще допринесе фермерите да засяват по-голямо разнообразие на семена, а не да разчитат на самосевките за да изпълнят изискванията.
Видове за допълване, които често се използват в добрата практика за покривни/междинни култури с добро обогатяващо почвите действие: житни, нежитни, едногодишен райграс
Мохар Setaria italic, черен овес, суданка, лен, цикория, цвекло (захарно/фуражно), фацелия, едногодишни детелини, жълта комунига, елда, шафранка (сафлор), папуда, мунг, кроталария.
Условия за допустимост 2. Изисквания за минимални срокове на отглежданите култури: Не са площи с междинни култури или зелена покривка площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.
Междинните култури трябва да бъдат налични на полето в периода от 1 септември на годината на кандидатстване до 15 февруари на следващата година.
По т. 2 предлагаме:
- Срок на наличност от 15-ти октомври.
С цел да се съобразят реалните срокове на пребиваване на покривните култури, а именно:
- Летни топлолюбиви смески се засяват и престояват на полето в периода от жътва на есенниците до измръзване (от юли/август до измръзване, което е различно за северна и южна България)
-Презимуващи смески – от октомври до засяването на пролетниците
Предвид актуалните агроклиматични условия и сухите месеци от август до октомври както в Северна, така и в Южна България, срок за наличност на покривните култури от 1-ви септември често се оказва непостижим, поради сухите условия, които възпрепятстват засяването.
Предвид широката практика за използване на измръзващи смески, да се предвиди при проверките, че в крайния срок на наличност 15 февруари смеската ще е претърпяла измръзване.
2. Да се допусне планирана паша в междинната култура.
Обосновка: Изпасването на междинната култура от животни е утвърден способ за зелено торене, обогатяване на почвата с въглерод, увеличаване на нейния потенциал.
Също така, планираното опасване е екологичен и ефективен способ за терминиране на междинната култура.
При този похват метаболизмът на преживните животни спомага за правилното разграждане и усвояване на биомасата в почвата.
Условия за допустимост 3. Изисквания към минимално изискуемите обработки: Използват се за последващо зелено торене.
Предлагаме да се преразгледа понятието зелено торене:
1. да се отчете, че заораване на покривната култура е остарял начин за зелено торене, като в съвременните изследвания се отчита, че то е с най-малка положителна екологична ефективност и дори е негативно за процесите в почвата.
Също така заораването на зелената маса води до загуби на въглерод и азот, вследствие на неправилна минерализация и анаеробни процеси в дълбочината на почвения слой.
2. да се предвиди в изискванията практиката за консервационно земеделие, която е вече широко разпространена в България и при която никакво инкорпориране на покривната култура не се практикува и има негативен ефект върху системата.
За зелено торене междинната култура също се оставя:
- измръзнала на повърхността на почвата
-валира се със начупващ валяк или шредер мулчер и се оставя на повърхността на почвата
- терминира се по химичен способ и се оставя на повърхността
- терминира се чрез планирана паша, където се опасва и намачква от пасящи животни.
Поради всички тези научни и практически обосновки настояваме да отпадне изискването за заораване на междинната култура, да се допълнят изискванията към способите за зелено торене и да се даде възможност за практикуване на екосхемата при консервационно земеделие.
С отбелязаните детайли и направените предложения имаме за цел да допринесем за ефективното екологизиране на земеделската практика, както и да предотвратим залагане на неефективни или ограничаващи ефективната практика правила.
Консервационното земеделие е утвърдено като правила за практики, които са най-ефективни и с максимален екологичен ефект. Консервационно земеделие се внедрява както в зърнопроизводствени, така и в зеленчукопроизводствени площи, оранжерии и трайни насаждения, съгласно спецификите на всяко от тези производства.
