Зелена енергия, бомбуси и вкусни домати
Оранжерията край Дупница изглежда като сцена от бъдещето. Няма комини, няма мирис на гориво, няма вредни емисии. Вместо това – тиха автоматизация, вентилатори, които равномерно движат въздуха, и редици домати, отглеждани не в почва, а върху перлитни матраци. Именно тук Кирил Мързев и екипът му развиват една от малкото геотермални оранжерии в България – проект, който съчетава високи технологии, устойчиво производство и нов поглед към земеделието.
„Тази технология се използва повече при индустриални и жилищни сгради, но при оранжериите е по-сложно, защото топлинните загуби са по-големи и трябват по-мощни машини“, обяснява Мързев. Въпреки това той е убеден, че геотермалното отопление е бъдещето на сектора – зелено, удобно и без въглероден отпечатък.
По думите му в страни като Нидерландия подобни системи вече са добре развити. Там производителите се обединяват в кооперативи, инвестират заедно в дълбоки сондажи и използват топла вода от земните пластове за отопление на цели оранжерийни комплекси. „При нас това все още е трудно. Липсва доверие между производителите, а и законодателството не стимулира достатъчно подобни обединения“, смята той.
В оранжерията всяко растение получава точно определено количество хранителни вещества. Отглеждането е хидропонно – доматите не растат в почва, а в перлит, а чрез специална система им се подават вода и хранителни елементи.
„Растенията приемат само неорганични вещества – калий, калций, магнезий, азот. Тук всичко е прецизно изчислено. Не може някой просто да мине и да сложи повече тор. Веднага ще има реакция“, казва производителят.
Цялата система е автоматизирана и може да бъде наблюдавана дистанционно, но въпреки високите технологии човешкият фактор остава ключов. „Изкуственият интелект няма как да свърши всичко. Постоянно следим как се развиват растенията“, допълва той.
Особено впечатляващ е подходът към растителната защита. В оранжерията химията се използва само в крайни случаи. Вместо това се разчита на алтернативни решения – масло от нийм, кислородна вода, сяра и биологичен контрол.
„Справихме се с миниращия молец без тежка химия“, разказва Мързев. Сред най-важните помощници в производството са бомбусите – земни пчели, които опрашват доматите. Те спокойно летят между растенията, без да проявяват агресия към хората.
Темата за вкуса на доматите също се оказва болезнена. Според Мързев пазарът все повече търси красиви, твърди и издръжливи на транспорт плодове, а това често става за сметка на качествата, които потребителите помнят от миналото.
„Няма пълно щастие. Колкото по-дълго издържа един домат, толкова по-често се прави компромис с вкуса“, казва той. Въпреки това в оранжерията се отглеждат специални френски сортове, подбрани именно заради добрия вкус.
Голямото предизвикателство обаче остава пазарът. Според производителя българските зеленчукопроизводители трудно могат да оцелеят без кооперативи и по-къси вериги на доставка.
„Ако имаше работещ кооператив, всеки щеше да произвежда това, в което е най-добър, а продажбите щяха да се организират централизирано. Но при нас липсва доверие“, коментира той.
Оранжерията е изградена с европейско финансиране и банков кредит, гарантиран от други бизнеси на собствениците. Днес стопанството продължава да инвестира – предстои изграждане на нови фотоволтаични панели и батерии за съхранение на енергия, които да намалят разходите за електричество в часовете с най-високи цени.
„Ние нямаме комини, нямаме складове за горива, нямаме въглероден отпечатък. Единственото, което използваме, е електричество“, подчертава Мързев.
В оранжерията работят едва осем души, основно от Дупница, които всеки ден се извозват до базата. Макар автоматизацията да е висока, добрият екип остава решаващ за успеха.
А когато разговорът стига до въпроса защо инженер по образование се е насочил към земеделието, Мързев се усмихва: „Гените си казват думата. В един момент човек разбира къде му е кръвта.“
Репортаж на Валентина Спасова
