Тоскаду, Рокайю и Алжери - сортов избор в условията на Южна България
Условията за производство на пшеница в Южна България поставят различни предизвикателства пред земеделските производители. По-ниският добивен потенциал в сравнение със северните райони, променливата влага и все по-трудното планиране на агротехническите мероприятия налагат по-прецизен избор на сортове и технологии. В тези условия качеството на зърното се превръща във важен фактор за икономическата устойчивост на стопанството.
Такъв подход следва и семепроизводителят Георги Георгиев от Харманли, който търси сортове, съчетаващи добър добивен потенциал със стабилни качествени показатели. През настоящия сезон в стопанството са изпитани три сорта пшеница от сортовата листа на Агриматко – твърдите пшеници Тоскаду и Рокайю и хлебната пшеница Алжери.
Тоскаду е добре познат сорт на Георгиев, с който той е работил и преди чрез друг дистрибутор. При условията на стопанството сортът е реализирал добив около 650 кг/дка, а при направените проби е отчетено протеиново съдържание около 14,5%.
Другият сорт твърда пшеница – Рокайю, е нов за стопанството. Той е реализирал малко по-нисък добив – около 600 кг/дка, но с по-високи качествени показатели. Именно съчетанието между продуктивност и качество е сред основните критерии при избора на сортове за семепроизводство.
При хлебната пшеница Георгиев търси сортове с висока продуктивност и стабилни качествени показатели, които да осигуряват около 13–14% протеин. В тази категория е заложено на Алжери. Заради изключително тежката есен и много късната сеитба част от базовите семена са оставени за следващ сезон, вместо да бъдат засети наведнъж.
Въпреки сложните условия Алжери е показал добър потенциал, като е постигнат добив около 586 кг/дка. В същото време качествените показатели са останали високи – над 14% протеин и високо хектолитрово тегло, което според Георгиев е показател за качествена хлебна пшеница.
Вегетацията през сезона е протекла при сериозни предизвикателства. Късната сеитба, забавеното настъпване на пролетта и преовлажнените полета са затруднили агрохимическите обработки и са повлияли върху развитието на посевите. Въпреки това резултатите от трите сорта, заложени за семепроизводство, са оценени положително.
Георгиев подчертава, че условията в Южна България са различни от тези в северните райони, където добивите от 800–900 кг/дка и повече са по-често достижими. При добиви от порядъка на 500–600 кг/дка производителите в региона трябва да търсят модел, който съчетава продуктивност и по-висока стойност на произведеното зърно.
Затова според него перспективата за Южна България е в производството на качествена пшеница, която да отговаря на изискванията на мелничарската и хлебната индустрия както на българския, така и на регионалните пазари, включително в Гърция.
Сред наблюденията през сезона е и различната реакция на сортовете към болестите. Тоскаду е показал добра толерантност при висок инфекциозен фон. В съседни посеви с други твърди сортове е наблюдавано по-ранно нападение от септория, докато при Тоскаду не са отчетени сериозни прояви на заболяването.
Това е позволило посевът да бъде опазен с ограничен брой растителнозащитни обработки, включително едно фунгицидно третиране във фаза изкласяване.
Опитът на Георги Георгиев показва, че при условията на Южна България изборът на сорт е тясно свързан не само с потенциала за добив, но и със способността на пшеницата да запази качествените си показатели при променливи климатични условия. Именно съчетаването на тези характеристики е важно за икономическата устойчивост на производството.
