Българското земеделие между растящи разходи и несигурни търговски споразумения
Несигурност, растящи разходи и нови търговски рискове – това са част от въпросите, които все по-силно тревожат европейските и българските земеделци.
СВАМ и вносът на торове от трети страни – ключов проблем за сектора
Един от най-сериозните проблеми в момента за сектора остава вносът на торове от трети страни и свързаният с него регламент СВАМ. По темата разговаряме с председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
България вече заяви открито подкрепата си към Австрия в рамките на ЕС с искане механизмът СВАМ да бъде спрян. Според земеделците той на практика действа като „зелен данък“, който допълнително натоварва производителите.
„Ние така или иначе не сме конкурентоспособни, още повече след митото, прието през 2025 г. по отношение на Русия. Автоматично се повишиха и цените на европейските торове“, коментира Жекова. По думите ѝ СВАМ формално е отложен, но не и отменен. В момента механизмът се наблюдава, след натиск от редица държави, включително България.
„В страната ни няма нито един килограм тор, внесен от трета страна. Причината е проста – търговците до скоро не знаеха как да калкулират стойността на СВАМ. Едва миналата седмица излезе анализ на голяма френска компания, според който допълнителната цена за руските азотни торове ще бъде около 154 евро на тон“, посочва тя.
Според Радостина Жекова този механизъм единствено ще нагрее допълнително цените на торовете в Европа, без реална полза за земеделците. „Това е изкуствен буфер за европейските заводи, за да си калкулират разходите по Зелената сделка. В крайна сметка сметката ще бъде платена от всеки един фермер“, категорична е тя.
Растящи разходи и нови мита през юни
На този фон цените на зърното на световните пазари падат, а производствените разходи продължават да растат. Очаква се ситуацията да се утежни допълнително през юни, когато влиза вторият транш от митата върху руските торове – още плюс 45 евро на тон.
„Честно казано, не виждам в каква посока ще върви торенето тази година. Колегите, които успяха да напазаруват тор до края на 2025 г. на приемливи цени, ще се справят. Но тези, които разчитат на покупки през април–май, ще изпитат сериозни финансови затруднения“, предупреждава Жекова.
Търговските преговори с Австралия будят тревога
На въпрос какви са нагласите сред земеделските организации в ЕС по отношение на предстоящите търговски преговори с Австралия, тя признава, че темата буди сериозно притеснение. „Австралия е изключително голям производител на земеделска продукция и влияе върху световните борсови цени“, казва тя.
Индия – по-умерен риск и нови възможности
По отношение на Индия обаче позицията е по-умерена. „Индия произвежда огромни количества земеделска продукция, но основно за вътрешно потребление. Вносът към ЕС е предимно на подправки. За нас това не е проблем“, обяснява Жекова.
Тя припомня, че България изнася дори нерафинирано олио за индийския пазар – възможност за сектора, особено след загубата на част от европейския пазар заради украинския внос. Важно уточнение е и фактът, че Индия има строги забрани по отношение на ГМО.
Няма паралел с МЕРКОСУР
По думите ѝ няма основания да се прави паралел между сделката с Индия и споразумения като МЕРКОСУР. „Към този момент няма индикации, че от Индия ще влезе продукция, която да компрометира европейското земеделие. Не случайно и Копа-Коджека, на която сме член, не изразява притеснения“, подчертава тя.
Очакване на решенията на Съда на ЕС и готовност за действия
Остават обаче големите въпросителни около бъдещите търговски споразумения и решенията на Съда на ЕС. Готови ли са земеделците за нови протести?
„В момента, в който стане ясно решението на съда, ние ще отстояваме това, в което вярваме и което сме изграждали с години“, заявява Жекова. Националната асоциация на зърнопроизводителите подготвя пакет от икономически и законодателни мерки, които ще бъдат поискани от следващото правителство.
Напояването – обещания без реални резултати
По темата за напояването, където в края на 2025 г. бяха дадени сериозни заявки за активна работа, резултатите засега липсват. „Когато дойдат избори, всичко изпада в безвремие. Не съм видяла нито една законодателна промяна за облекчаване на режима за водовземане“, казва тя.
Без бюджет няма инвестиции
Още по-притеснителна е липсата на реално осигурен бюджет. „Без бюджет нищо от това, което говорим за инвестиции в напояване, няма как да се случи. Заявените 350 млн. лева за 2025–2026 г. просто не са видими“, обобщава Радостина Жекова.
