Добрата реколта не гарантира рентабилност, а напрежението в Черноморския регион създава рискове пред износа на българското зърно
България не е изолиран пазар, а зърнопроизводството е сред секторите, които в най-голяма степен зависят от външните фактори – геополитическата обстановка, логистиката и движението на световните цени. Това коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите към Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и лектор в десетото издание на „Зърнена академия“.
По думите ѝ форумът има съществен принос за повишаването на икономическите познания на земеделците и за по-реалистичната оценка на пазарните перспективи. Според Жекова производителите невинаги успяват да постигнат очакваните цени и приходи, а това пряко влияе върху възможността им да покриват разходите и да изплащат договорените ренти.
Добрата реколта не означава автоматично добра стопанска година
Въпреки по-добрите добиви през настоящата година Жекова остава предпазлива по отношение на икономическите резултати в сектора. Тя коментира, че производителите започват стопанската 2026–2027 година при значително повишени разходи, като само в рамките на един месец са настъпили сериозни промени в цените на горивата и торовете.
Това продължава да увеличава себестойността на зърнената продукция и затруднява планирането на стопанствата. Дори когато добивите са добри, крайният резултат зависи от цените, на които продукцията ще бъде реализирана, както и от възможността приходите да покрият натрупаните разходи.
Според Жекова част от земеделските производители продължават да изплащат задължения от предходните четири години. Затова тя не споделя напълно оптимистичните прогнози за запазване на рентите и подчертава, че е твърде рано да се правят категорични заключения за следващата стопанска година.
„Няма земеделец, който да иска да стане мишена за това, че не е изплатил очакваните ренти“, коментира Жекова. По думите ѝ всеки производител влиза в новата стопанска година с намерението да произведе качествена продукция, да я реализира на цена, покриваща разходите, и да изпълни ангажиментите си към собствениците на земя.
Износът през Черно море остава ключов риск
Сериозно притеснение за сектора продължава да бъде реализацията на зърнената продукция. Жекова посочи, че до юли износът е бил намален с около 500 хиляди тона, след което се е наблюдавало известно наваксване. По думите ѝ в страната има над 5 милиона тона пшеница, което прави нормалното функциониране на експортните канали особено важно.
Основният риск е свързан с нарастващите застрахователни премии за корабите, преминаващи през Черно море. Ако разходите за транспорт и застраховане продължат да се увеличават, купувачите могат да предпочетат алтернативни дестинации, които възприемат като по-малко рискови.
Това би поставило българските производители в неблагоприятна позиция, независимо от качеството на зърното и установените търговски отношения. Според Жекова страната може да разполага с добра реколта, но да срещне сериозни затруднения при нейната реализация, ако логистичните условия се влошат.
Диверсификацията към други производства не е лесно решение
По отношение на възможностите за увеличаване на добавената стойност в земеделието чрез овощарство и други производства Жекова отбеляза, че диверсификацията е желана от много стопанства, но трябва да бъде съобразена с реалните пазарни възможности.
Тя посочи, че приходите от зърнопроизводството често осигуряват ресурс за инвестиции в трайни насаждения. Без достатъчна рентабилност в основното производство обаче тези инвестиции стават по-трудни. Според нея допълнителното публично финансиране също има съществено значение за оцеляването на други земеделски сектори.
Жекова не смята, че зърнопроизводителите могат лесно да преминат към животновъдство или преработка, без да се съобразят с различната икономика на тези дейности. При млекопроизводството и преработката конкуренцията е силна, производствените разходи са високи, а при овцевъдството значителна част от стопанствата са малки семейни ферми, които разчитат на много труд.
Тя постави акцент и върху промените в търговията на дребно през последните десетилетия. Според нея въпросът защо зърнопроизводителите не преработват собствената си продукция трябва да се разглежда заедно с развитието на пазара, позициите на големите търговски вериги и отслабването на малките местни производители и търговци.
