Земеделският производител Петьо Христов: Вероятната причина за това е по-високата цена на зърното
Цените на основните консумативи за производството на земеделските култури вървят нагоре. Най-голямо е увеличението при торовете. При тях разликата е повече от 200 лв. за тон спрямо миналата година, разказа земеделецът Петьо Христов, чиито обработваеми земи са в плевенското с. Ракита.
По думите му, карбамидът преди месец е бил около 500-530 лв., доставян в Плевенска област. В момента е 730 лв./т. Амониевата селитра, която идва от двата торови завода от Северна или Южна България, е между 540-550 лв./т, а само преди месец цената е била 300-320 лв. Диамониевият фосфат преди два месеца е бил 630 лв., в момента е 940 лв. Тук дори имаме 300 лв. увеличение – почти двойно. NPK торовете от 600 лв. са скочили на 800 лв./т.
Драстично увеличение не се забелязва при калциево амониевия нитрат, но при него няма търсене, няма и предлагане, е обяснението за това. Миналогодишната цена от 450 лв. се е покачила с около 100 лв.
При капсулованите торове с полиуретан цената остава почти същата – те бележат незначително покачване с около 10 лв./т или това са 5%. „Аз може би от 2 години залагам на 70-80% на капсулованите торове. Още повече, че отговарят и на изискването на Зеления пакт за намаляване на азота в почвите“, допълни Петьо Христов.
Вероятната причина за покачването на цените на основните торове според производителя е по-високата цена на зърното. Обяснението е, че мнозина от земеделските производители задържаха продукцията си и реализираха добра печалба. „Вероятно дистрибуторите искат да приберат част от тази печалба, размишлява Петьо Христов и допълва: Който иска да получава добиви, ще ги купува и скъпи да са. Но не знам колегите от Източна България какво ще правят. Ще теглят кредити. Не е възможно по друг начин. За да има резултати, трябва да се нахранят растенията. Защото с тези ниски добиви им е трудно да раздадат рентите, не знам с тези високи цени на торовете какво ще правят.“
През последните години производителят от Плевенско използва листни биостимуланти и аминокиселини за своите култури – цената при тях няма повишение, точно обратното, има намаление, но основното хранене, което е почвено и формиращо добива, то не може да се замени, коментира още той.
При препаратите за растителна защита няма увеличение. Според него това е заради голямата конкуренция между химическите компании. „Цените и без това са много високи в България и няма накъде повече да се вдигат.“
При семената слънчоглед и царевица повишението е с около 10-15%. „Миналата година торба слънчоглед беше 275 лв. В момента е 295 лв., а в съседна държава същата торба е 230 лв. Говорим за бранд, хибрид, брой семена всичко едно и също. Фирмите се кълнат, че няма повишение и в същия момент не може да се разбере кой е повишил цената - дали фирмата вносител или дистрибуторът.
Цените на дизеловото гориво също са скочили. Разликата на едро варира с около 0,15 лв./л при различните доставчици.
А традиционните срещи и семинари на мнозина липсват, признава земеделецът. „Друго е да разберем от първо лице кое колко струва и какви иновации предлага компаниите“, допълва Петьо Христов.
2020 г. за Петьо беше изключително добра. Земеделецът стана дядо на първородно внуче. Щастливите родители – синът му и снаха му, решиха да го кръстят на него - Преслав. Да са живи и здрави фамилия Христови!
Автор: Диана Александрова
