Липсата на дългосрочна политика спира инвестициите в земята
Българските фермери все по-трудно правят дългосрочни инвестиции в земята заради несигурните арендни отношения и тежката администрация. Това коментира Виктор Ромбаут, според когото секторът има нужда не просто от субсидии, а от ясни правила, стабилност и работеща политика за напояването.
По думите му земеделците вече са изправени пред ситуация, в която трудно могат да планират развитието на стопанствата си в перспектива.
„Никой няма да инвестира сериозно в почвата, ако след две или три години може да загуби земята, която обработва“, посочи той.
Ромбаут даде пример с вложенията в подобряване на почвеното плодородие, изграждането на дренажи и напоителни системи, които изискват време и сигурност, за да имат смисъл.
Напояването остава най-големият проблем
Според Виктор Ромбаут без модерно напояване българското земеделие трудно може да бъде конкурентоспособно, особено при все по-екстремните климатични условия.
Той настоява за по-лесни процедури при изграждането на микроязовири, водоеми и сондажи, както и за по-добра координация между институциите.
„В момента фермерът обикаля по пет-шест различни институции и често получава различни отговори за едно и също нещо“, коментира той.
По думите му е необходимо да има единна административна структура или „едно гише“, където земеделците да получават ясни указания какви документи и процедури са нужни за реализиране на проект.
„Не може земеделецът да бъде всичко“
Ромбаут подчерта, че фермерите са принудени да изпълняват прекалено много функции едновременно – агрономи, механици, счетоводители, финансисти и юристи.
„Не може земеделецът да има магистратура по пет различни специалности, за да успее да управлява стопанството си“, заяви той.
Според него административната тежест отклонява вниманието на производителите от реалната им работа – производството на качествена продукция.
Климатът поставя производството под риск
Виктор Ромбаут обърна внимание и на трудностите при изпълнението на договорите с чуждестранни партньори, които изискват не само количества, но и постоянно качество на продукцията.
„Как да гарантираме качество, ако през май температурите внезапно станат 35 градуса и нямаме никакъв контрол върху влагата в почвата?“, попита той.
По думите му именно липсата на напояване и дългосрочни инвестиции пречи на България да развива по-високодоходно земеделие с добавена стойност.
Европейските политики създават изкривявания
В коментара си за европейските политики Ромбаут заяви, че реалността в сектора се разминава с целите на ЕС за раздробяване на стопанствата.
Според него много големи производители формално разделят фирмите си, за да избегнат таваните на субсидиите, което води до нелоялна конкуренция.
„На практика земеделието се окрупнява, но административно фирмите се раздробяват“, коментира той.
Това според него създава допълнителна тежест за сертификации, проверки и документи, без реално да решава проблемите в сектора.
Нужна е по-справедлива конкурентна среда
Ромбаут коментира и инвестиционните програми, при които според него често се наблюдава изкуствено завишаване на цените на техниката.
„Не е нормално трактор от 200 конски сили да струва колкото машина от 400 конски сили само защото е по програма“, заяви той.
По думите му подпомагането трябва да достига до повече земеделци, а не да изкривява пазара и конкурентната среда.
„Фермерът трябва да бъде на полето, а не по институциите“
В заключение Виктор Ромбаут подчерта, че секторът има нужда от по-предвидими правила, работеща администрация и условия за дългосрочни инвестиции.
„Земеделецът трябва да е на полето и да произвежда, а не да губи години в обикаляне по институции“, обобщи той.
