Финансист: Държавата трябва да спре привилегироването на зърнопроизводителите
Зърнопроизводителите открай време са трън в очите на другите сектори. Те са виновни за всичко. Че пчелите мрат единствено от пръскането с препарати. Не от болести, поради лошото им здравословно състояние. Или от липса на опит и знание как да се отглеждат. Зърнопроизводителите карали скъпи джипове. Да, те са богати, но могат да докажат своите доходи. И разни келеши с ненабола брада, карат такива коли, че и газят хора като хлебарки. Никой не споменава колко данъци внасят „зърнарите“, както презрително ги наричат някои. Да, скъпата им селскостопанска техника също е обект на завист. „Чувствителните“ сектори от години отлежаващи в тази графа, отново излизат на протест. Макари и изолиран пример – 500 лв. на декар ще бъдат дадени на производителите на череши. Обаче пазари нямало. Няма и да има. Дори да се построят тези 6 бази за изкупуване и съхранение на плодове и зеленчуци. Даже и да ги има - те ще бъдат малки количества от различни сортове, зреещи по различно време. Коопериране? Никой не ще да чуе!
Иначе зърнопроизводителите станаха част от политическата риторика. Ето казаното от известен финансист, икономист, учил във Вашингтон. И поради това има самочувствието, че разбира и от земеделие. Че държавата трябва да спре привилегироването на зърнопроизводителите. Как - не става ясно. Защото цял програмен период този бранш е под чертата в европейските програми. И да напомним на икономиста: не държавата е определила директните субсидии, а ЕС. Да се обърне внимание на овощарството и животновъдството – то внимание има, парите за тях не са малко, но политиките някак си са сбъркани. И какво, ако още средства се налеят?
Черешката на тортата – имало свободна ниша за свободно отглеждане на прасета и други животни. Обаче правителството тенденциозно забранявало това – защо, тенденциозно, какви интереси се крият зад това? Не е ясно, обаче карай да върви. Лафове като в кръчма. Лафове като политическа опорка. Прави впечатление колко добри журналисти са облъчени от подобни дилетантски твърдения. Но пък вършат пиар работа.
Тази година средната рента, която производителите на зърно плащат, е средно 108 лв. на дка. Трудно се осигуряват средства. Споразумението за нов зелен коридор за украинската пшеница удари отново цените на пшеницата и слънчогледа. Дали арендаторите вземат кредити, за да се разплащат? Те си знаят. За злорадстващите – дереджето на богатите не е розово. Да, моделът на зърнопроизводството у нас и Румъния е различен от този в Западна Европа. Отглеждат се хиляди декари от един арендатор. Защо ли? Когато земята се връщаше и някои предпочитаха да се захласват по агит кьошетата – за какво ни е тази земя, как ще я работим, някои повярваха в промените и започнаха със съветски трактори. Твърдо стъпиха на пазарни релси. Не протекции за зърнопроизводителите, а сбъркани политики към другите сектори доведоха до това зам.-министър да твърди: ако се разруши инфраструктурата по някаква причина, българинът ще яде само хляб.
Коментар на Валентина Спасова
