От пестициди към баланс – споделеният опит на проф. Йорданка Станчева
Агроном по образование, фитопатолог и агроеколог по професия, а днес – биоземеделец по призвание и хоби. Така се представя проф. Станчева – човек, който е преминал през няколко етапа в развитието на българското земеделие и е свидетел на най-големите му промени.
Началото на химизацията – „повече торове, повече пестициди“
„Когато започнах своята професионална кариера, идеята беше да интензифицираме земеделието чрез химизация“, спомня си проф. Станчева.
В онези години се е вярвало, че колкото повече торове и пестициди се използват, толкова по-сигурен ще бъде прогресът на земеделието. И действително – известно време тази система е работила. Добивите растели, вредителите се контролирали ефективно, а производителите били доволни.
Но след време станали видими и негативните последици – замърсяване, загуба на естествени полезни видове и влошаване на екологичното равновесие.
Първите сигнали за проблем – листоминиращите молци и акари
Началото на 60-те години бележи критичен момент – масово нападение от листоминиращи молци и акари в Пловдивско и Пазарджишко. „Ябълковите дървета бяха напълно обезлистени още в средата на лятото“, разказва проф. Станчева.
Оказало се, че агресивната химия е унищожила естествените врагове на вредителите – акарофаги и ентомофаги, което позволило на популациите им да се размножават безконтролно.
„Това беше първият ясен сигнал, че този подход не работи. И осъзнаването дойде именно от нас – хората, които работехме в сектора“, подчертава тя.
Конференцията в Рим и раждането на интегрираната растителна защита
През 1965 г. в Рим, под егидата на ФАО, се провела ключова конференция, на която били формулирани принципите на интегрираната растителна защита – концепция, според която контролът на вредителите трябва да се осъществява с всички възможни средства, но химията да се използва само като последна стъпка.
България реагира изключително бързо – още през 1961 г. започва внедряване на новия подход.
„Започнахме с ябълковите насаждения, после лозята, техническите култури и почти всички оранжерии“, спомня си проф. Станчева.
Лаборатории и биологичен контрол – българският модел
В рамките на интегрираната програма са създадени 11 лаборатории за развъждане на ентомо- и акарофаги – естествени врагове на вредителите.
Те били разселвани в насажденията дори с хеликоптери и самолети, включително с експерименти с трихограма в ябълкови градини.
„Този подход намери много добър прием и се превърна в ключов елемент от обучението и практиката на агрономите“, обяснява професорът.
Холистичният принцип – цялото е повече от сбора на частите
Интегрираната растителна защита се основава на холизма – идеята, че агроекосистемата трябва да се разглежда в нейната цялост.
„Аристотел е казал, че цялото е повече от простата сума на частите. Точно върху това стъпва концепцията за интегрираната растителна защита“, отбелязва проф. Станчева.
В онези години съществували държавни структури, които координирали прилагането ѝ – Националната служба по растителна защита и карантина, прогнозно-сигнални пунктове и обучени кадри, убедени в значението на интегрирания подход.
Защо днес фермерите рядко я прилагат?
„Няма хора“, казва кратко проф. Станчева. Липсата на добре подготвени специалисти и изместването на вниманието към химизацията и високодобивните сортове са довели до отстъпление от интегрираните практики.
Смяната на сортовете също е оказала влияние – местните, адаптирани видове са изоставени, а на тяхно място идват интродуцирани сортове с висок потенциал, но по-слаба екологична устойчивост.
„Днес пшеницата дава 700–900 кг от декар, но на каква цена?“, пита риторично тя.
Според нея удвояването на добивите е постигнато с десетократно увеличение на вложената енергия – под формата на торове, пестициди и горива.
„Земеделието, което някога беше производител на храна, се превърна в един от най-големите консуматори на енергия“, допълва проф. Станчева.
Климатичните промени – ново предизвикателство за растителната защита
Климатичните промени водят до поява на нови болести и неприятели, както и до повече поколения вредители в рамките на една година.
„Видове, които преди имаха едно или две поколения, вече развиват три-четири. Това увеличава вредоносността им многократно“, обяснява професорът.
Допълнителен проблем е намаляването на температурната амплитуда между деня и нощта – фактор, който преди е спирал развитието на много видове.
„Сега вредителите остават активни дори нощем, което изисква нови подходи в контрола“, казва тя.
Връщане към баланса
Опитът на проф. Станчева показва, че устойчивото земеделие е въпрос на баланс между наука, опит и природа.
„Интегрираната растителна защита не е просто технология, тя е философия – осъзнаване, че само чрез хармония с екосистемата можем да постигнем стабилно производство и здрава храна“, обобщава тя.
