От 5 до 7% от европейските продукти за растителна защита са нелегални или фалшиви
Поредна мащабна среща по повод пресичане нелегалния внос, дистрибуцията и употребата на фалшиви препарати за растителна защита организира Асоциация Растителнозащитна Индустрия България в партньорство с МЗХ, НСРЗ, Асоциацията на зърнопроизводителите, Асоциацията на земеделските производители, Агенция „Митници”, МВР.
На срещата беше обсъден проблемът с нелегалните препарати и се набелязаха ефективни мерки за неговото решаване. Специални гости на конференцията бяха Роки Роул и Анна Тулейа от европейските организации за борба с фалшивите продукти.
През последните 10 години в световен мащаб се наблюдава нарастване на търговията с препарати за растителна защита. Настоящият анализ показва, че от 5 до 7% от европейските продукти за растителна защита са нелегални или фалшиви. Проблемът с търговията на нелегални продукти съществува и в ЕС и в частност в България. „Производител на фалшиви препарати основно е Китай, следван от страни от Латинска Америка, Русия, Украйна, Грузия, Узбекистан”, заяви на срещата Роки Роул, представител на европейската асоциация за РЗ, съветник по търговските въпроси, специализирал в областта на фалшифицирането на продукти.
„Нелегалните ПРЗ са заплаха за здравето на хората и околната среда. Затова усилията ни са съсредоточени именно към пресичане на разпространението им. За целта сме изготвили обширна информация със законните продукти, която сме предоставили на органите, имащи отношение към проблема. Работим и със земеделските производители, с правораздаващите органи и митническите служители, като ги обучаваме как да разпознават фалшивите от истинските продукти. Опитваме се да дефинираме рисковете за здравето и околната среда. Работим с фермерите индивидуално и на групи, като организираме обучения с цел постигане на съответствия с Директивата за устойчиво използване на продукти за РЗ” – каза специалистът. По думите му образователните материали включват много прости действия, които да предпазят земеделските производители от грешки. Съветите към тях са винаги да закупуват препарати от лицензирани, познати и надеждни снабдители. Винаги да изискват фактура и в случай че заподозрат наличието на фалшифициран или нелегален продукт да позвънят в съответната компания дистрибутор, на отговорния надзорен орган за РЗ или на горещите телефонни линии за сигнали.
На въпрос какъв риск съществува от опаковките от фалшивите препарати, г-н Роу отговори: „В много държави има система за рециклиране на подобни опаковки, тоест потребителите имат възможност, след като ги почистят, да ги предадат в съответните пунктове за обезвреждане. В други държави обаче не съществува такава система и там работим за нейното създаване. Проблемът е сериозен, защото има редица лица, които ги използват повторно, т.е. почистват ги и след това ги напълват със съответната субстанция с неясен произход, след което ги пускат на пазара. Разбира се, крайната цел е реализиране на печалба”.
На срещата беше отчетена важната роля на митниците за пресичане на нелегалната търговия. За разлика от легалните регистрирани продукти, които се изпитват особено внимателно от компаниите производителки, нелегалните продукти не са изпитвани и вероятността да съдържат токсични примеси е голяма. Нелегалните продукти могат да намалят или дори да унищожат добивите.
Борбата срещу този сериозен проблем спешно се нуждае да бъде засилена.
Анна Тулейа, представител на Полската асоциация за РЗ заяви, че в страната й политиците и парламентът са ангажирани с проблема и благодарение на тях законодателството е променено и са регламентирани санкциите не само за вносителите, но и за тези, които употребяват фалшиви растителнозащитни продукти. Така например полското законодателство предвижда затвор за фалшификаторите на продукти от 3 месеца до 8 години лишаване от свобода. Затвор от 2 години грози лицата, опитали се да пласират нелегално препарати, от 3–5 години пък е наказанието отредено за онези, които замърсяват почвата и околната среда с неизвестни химикали.
„Фалшивият и нелегален трафик на продукти за РЗ освен че излага на опасност здравето на хората и околната среда, причинява значителни вреди на икономиката на страната, защото не се плащат необходимите данъци и такси”, заяви по време на срещата Радослав Христов, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в България.
Ваня Горчева, председател на Асоциация Растителнозащитна Индустрия България призна, че у нас не се прилагат сериозни санкции срещу нарушителите и това е първото нещо, което трябва да се подобри, за да може да има ефективна борба. На този етап Асоциация Растителнозащитна Индустрия България работи с различните браншови организации и държавната администрация, така че проблемът да бъде популяризиран, но неговото решаване зависи от политиците и държавната администрация. Ваня Горчева заяви, че НСРЗ извършва контрол, но на този етап той не е ефективен, защото в него трябва да се включи и правораздавателната ни система.
Асоциация Растителнозащитна Индустрия България вече има горещ телефон: 0 800 18 112, на който всички, които забележат или се усъмнят в легалността на даден препарат, могат да сигнализират.
Новият генерален директор на НСРЗ Антон Величков увери, че повереното му ведомство ще работи наравно с останалите европейски администрации за постигане на целите на Европейската общност.
„Нелегалните продукти засягат както търговски марки и интелектуална собственост, така също увреждат земеделските култури, оказват влияние на реколтата, представляват потенциален риск за земеделските производители, замърсяват околната среда. Смятам, че един открит диалог с индустрията, с големите производители би могъл да реши проблемите на пазара на пестициди в страната. Предстои съвместно с индустрията и с Агенция „Митници” да ревизираме нашето двустранно сътрудничество в посока подобряване вноса от трети страни, както и да поработим върху проблема, който съществува при свободното движение на стоките”, заяви генералният директор на НСРЗ.
