Две категории, два режима: какво стои зад новия регламент за NGT
Европейският съюз прави ключова крачка към модернизиране на земеделието. Съветът на ЕС прие нови правила за т.нар. геномни техники (NGTs) – ход, който цели да ускори внедряването на иновации и да направи агрохранителния сектор по-устойчив и конкурентоспособен.
Зад тази промяна стои нарастващият натиск върху земеделието – от климатичните промени до нуждата от по-голяма продоволствена сигурност. Новият регламент е насочен към намаляване на зависимостта от външни фактори и осигуряване на равни условия за всички участници на пазара, без компромис със стандартите за здраве и околна среда.
„Фермерите имат нужда от работещи решения, за да се адаптират към климатичните предизвикателства и да останат конкурентни“, подчерта Мария Панайоту, министър на земеделието на Кипър. По думите ѝ новите правила дават достъп до иновации, но при запазване на ясни и справедливи условия в целия ЕС.
По-прецизни технологии, по-устойчиви култури
Геномните техники позволяват целенасочени промени в ДНК на растенията, което значително ускорява селекцията. Така могат да се създават сортове, устойчиви на суша, наводнения и други климатични стресове – тема, която става все по-актуална и за българското земеделие.
Две категории, два различни режима
Новата рамка въвежда ясно разграничение между два типа растения:
NGT-1 – растения, приравнени към конвенционалните.
Те ще преминават през проверка от националните власти, но няма да бъдат подлагани на допълнителни изисквания за следващите поколения. Продуктите няма да се етикетират като такива (с изключение на семената), което на практика оставя възможност за паралелно съществуване на вериги „без NGT“.
Важно уточнение е, че определени характеристики – като устойчивост на хербициди и производство на инсектицидни вещества – остават извън тази категория.
NGT-2 – растения с по-сложни генетични промени.
Те ще продължат да попадат под строгия режим за ГМО – с разрешителни, проследимост и задължително етикетиране. Държавите членки ще имат правото да ограничават тяхното отглеждане и да въвеждат мерки за избягване на замърсяване на други продукти.
Патенти и прозрачност – чувствителната тема
Регламентът засяга и един от най-спорните въпроси в сектора – интелектуалната собственост. Макар патентите да остават под действието на съществуващото законодателство, се въвеждат нови изисквания за прозрачност.
Разработчиците ще трябва да декларират свързаните патенти в публична база данни, а при желание – и условия за лицензиране. Предвижда се и създаване на експертна група, която да оцени влиянието на патентите върху достъпа до семена и конкурентоспособността.
До една година след влизането в сила на регламента Европейската комисия трябва да излезе с анализ и евентуални предложения за допълнителни мерки.
Какво следва?
За да стане окончателен, текстът трябва да бъде одобрен и от Европейския парламент. След публикуването му в Официалния вестник на ЕС, регламентът ще влезе в сила в рамките на 20 дни.
Реалното му прилагане обаче ще започне след двугодишен преходен период. Очакванията са новите правила да заработят в пълен обем около средата на 2028 г.
Промяна, продиктувана от науката
Геномните техники се развиват динамично през последното десетилетие – дълго след като ЕС приема сегашната си рамка за ГМО още през 2001 г. Именно това изоставане налага актуализация на правилата.
Новият регламент цели да „настигне“ науката, като гарантира, че растенията, създадени чрез тези технологии, са също толкова безопасни, колкото и традиционните – но без да се променя съществуващият режим за ГМО.
