Ключът е в по-достъпно финансиране за повече производители
Като че сме свикнали новите технологии у нас да достигат с огромно закъснение. Така е още от годините на социализма – дори тогава имаше вицове – че Япония е в 21-ви век, а България – все още в 19-ти… Всъщност, това си има едно логично обяснение – във времената на Студената война Западът беше наложил технологично ембраго на страните от Източния блок. Пък и докато там гонеха висок стандарт на живот, тук по-важно беше хората да са със задоволени нужди, макар и при далеч по-нисък стандарт, отделно и огромни ресурси отиваха за военни цели. И така, работехме си с морално остарели технологии, крайно неефективни, но пък всичко си беше евтино. А и пазарна конкуренция не съществуваше. Затова и никой не мислеше сериозно нито за ефективност, нито за екологични и пр. ефекти…
След като преминахме към пазарна икономика, нещата коренно се промениха – вече да си в крак с модерните технологии и решения се превърна в осъзната необходимост, за да останеш на пазара и да се развиваш. Да, но пък това означава, че ти трябват много средства за инвестиции. И така който не може да си го позволи, си продължи, доколкото му стигат силите, да кара със старата техника, опитвайки се все пак да оцелее по някакъв начин и с надеждата, че ще успее постепенно да я обнови, че ще му се усмихне шансът да влезе в крак с времето – я с изгоден кредит, я с финансиране по някоя програма.
Така и през последните десетилетия старата инерция си остана – само дето никой вече не криеше от нас и не ни забраняваше, тя стана свободно достъпна, но… пък парите се оказаха проблем. Затова и не е учудващо, че минете ли през някое село все още можете да видите от добрите стари съветски трактори или комбайни. (Ако не друго - поне доказват, че са наистина „железни“ като издръжливост.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
Коментар на Светослав Динков
