Банките и лизинговите дружества са започнали да предлагат по-добри условия за бранша
"Няма производител, който да не търси всякакви възможности, за да обнови машинния си парк. Това е ключово условие, ако искаш въобще да останеш на пазара." Милко Николов от Пловдив е на изложението БАТА АГРО в Стара Загора, за да разгледа най-новите предложения на вносителите на агротехника. Заедно с партньора си има план в следващите години да обновява прикачения инвентар. С какви темпове ще успее обаче "зависи от много фактори", включително продажбите, условията на банковите и лизингови институции, евентуалното раздвижване при европейското финансиране, отбелязва "Капитал дейли". Макар и изключение от общата тенденция за машиностроенето в кризисни години, през последните на пазара на селскостопанска техника няма резки движения надолу. Фермерите търсят нови машини и инвентар, а през последната година нивата на продажбите се задържат спрямо предходната, като някои компании отчитат и ръст. Причините за това са комплексни, но фермерите обясняват, че като цяло секторът е в добра кондиция, банките и лизинговите дружества са започнали да предлагат по-добри условия за бранша, а част от фирмите са успели да спечелят и европроекти. Важен фактор за растежа на този пазар е и силно амортизираният машинен парк в България.
Бавно, но нагоре
Преди около 10 години инвестициите в селскостопанска техника бавно тръгваха нагоре, като голяма част от стопанствата търсеха предимно техника втора ръка, разказват фермери. След това обаче започва да се засилва и интересът към новата техника. В бранша не е тайна, че тласък на продажбите дават възможностите за финансиране на покупката с европейски средства - първоначално чрез предприсъединителната програма САПАРД, а впоследствие и чрез Програмата за развитие на селските райони. В момента фирмите от бранша отчитат повишаващ се интерес към покупката на техника, но все още темповете на модернизация са бавни.
Според председателя на Българската асоциация на търговците на агротехника ("БАТА - Агро") Христофор Бунарджиев скоростта на модернизация е около 3-4% годишно. "Излиза, че с тези темпове ще обновим машинния си парк едва след 30 години", каза още той. По думите му актуалната картина показва, че в страната 72.5% от колесните трактори са на възраст над 10 години, а комбайните ситуацията е сходна, където 78 на сто са също стари. Най-лошо е състоянието на машинния парк от верижните трактори, където цели 95% са на повече от 10 години, сочат данните на асоциацията. Въпреки това официалната статистика на контролно-техническата комисия към земеделското министерство показва, че всяка година се увеличава постепенно процентът ползвана техника на възраст до 2 години, като това важи за всички категории.
Кой купува
На пазара се предлага техника за различни видове бизнеси, но обновяването в отделните отрасли върви с различен темп. Търговците описват като най-чести свои клиенти фирмите от сектор зърнопроизводство с обработвана земя от 20-30 хил. дка нагоре. Но казват, че и по-малките стопанства проявяват интерес, макар да срещат повече трудности с финансирането, заради което и от ключово значение е какви възможности ще осигурят европейските програми в следващите години. Димитър Петков от плевенската фирма "Елвкс-Цветан Миков" казва, че инвестициите в нова земеделска техника в стопанството им са около 1 млн. лв. годишно. "Стопанисваме 40 хил. дка земя и разполагаме с над 40 нови машини, които ни дават отлични възможности.
Благодарение на модерната техника за по-малко от две седмици през август успяваме да засеем 20 хил. дка рапица. Само 5-6 дни са ни необходими, за да засеем 10 хил. дка пшеница", казва Петков. По думите му по-големите арендатори в страната работят с почти изцяло нова техника, докато в държави като Франция и Германия земеделските стопани работят с неамортизирана, но и не съвсем нова техника.
"Всяка година инвестираме в земеделска техника. Тя е задължителна за извършване на всички агротехнически мероприятия качествено и навреме, това е ключът на успеха", казва и съсобственикът в ямболската фирма "Кронос агрохолдинг" Ангел Ангелов. Фирмата обработва 70 хил. дка земя в 10 села в Ямболско. "През март тази година инвестирахме 1 млн. евро в нови машини - трактори, пръскачки и инвентар", казва още той. Очакванията на фермерите са закупуването на машини и инвентар да продължи, тъй като доста от фирмите в бранша са изготвили няколкогодишни планове за обновление.
Кой продава
Повечето от търговците на техника са оптимисти за следващите години, като данните им до момента показват увеличение на продажбите. Така например от компанията "Тайтън машинъри България" съобщиха, че през 2012 г. отчитат 35% ръст на продажбите на селскостопанска техника и 28% ръст на печалбата. От добричката фирма "Стойчеви 57-65" казаха, че през последните години има постоянно увеличение на продажбите около 20%. По-добри резултати отчита и старозагорската компания "Оптиком", откъдето също съобщиха, че отчитат ръст.
Търговците казват, че на практика в момента в България се представя продукцията на всички световни производители на агротехника, включително и всички най-нови предложения на пазара. Факт е, че през последните години вносителите значително увеличиха мрежата си от продажбени центрове, което им позволи да бъдат много по-близо до клиентите си. Паралелно с това фирмите направиха много вложения в сервизни бази, както и в обучение на специалисти, казват още от бранша. Поддръжката и ремонтът на земеделска техника заедно с производството на инвентар е дейността, към която се насочват и редица предприятия от българското машиностроене, специализирани преди години в производството на агротехника. Фирмите работят предимно за вътрешния пазар, като някои от тях имат и малък износ.
Преди време се заговори отново за производство на трактори на територията на България, като темата бе обсъдена при посещение на правителствена делегация от кабинета "Борисов" в Индия. Дали обаче такава нова инвестиция ще се случи, предстои да разберем.
В очакване на новите възможности
През последните години възможностите за купуване на земеделска техника обикновено се обвързваха и с европейското финансиране. Програмите САПАРД и за развитие на селските райони имаха отделни бюджети за купуването й, а приемите на проекти показваха, че това бяха най-атрактивните мерки от програмите. Еврофинансирането за техника бе изчерпано преди повече от година и половина, като по информация на търговците преобладаващата част от сделките след това са направени чрез схеми за лизинг.
От 2014 г. oбаче предстои нова европрограма, в която се очаква също да бъде заложено еврофинансиране за такъв тип инвестиции. Макар земеделското министерство да закъсня с писането й и още да няма изготвен неин работен вариант, предварителната информация е, че ще бъде предвидена схема, обединена под наименованието "Инвестиции във физически активи", която също предвижда обновление на земеделските стопанства.
На този етап не е ясно какви ще бъдат възможностите за финансиране и критериите за оценка на проектите, както и дали ще се даде предимство на по-малки фирми или определени отрасли, каквито идеи се обсъждат периодично. По неофициална информация от земеделското министерство се обмисля и възможността за създаването на допълнителни мерки, облекчаващи фермерите при осигуряването на съфинансиране по проектите по подобие на наскоро учредения гаранционен фонд по определени схеми от настоящата програма. Предварителните разчети сочат, че след 2014 г. България ще получи по-малка сума по програмата за развитие на селските райони, която в настоящия програмен период бе с бюджет от 3.2 млрд. евро.
