Болката при животните се възприема в широк спектър от контексти, вариращи от експериментиране с животни, през отглеждане на домашни любимци и използване на животни в научни опити, до отглеждане и третиране на селскостопански животни
Един от въпросите, поставени на животновъдите, е дали отглежданите видове животни имат способността да „разбират“ емоционалните състояния на други животни, отглеждани с тях. В конкретния случай на негативни емоции, предизвикани от вредни стимули, въпросът е дали възприемането и интерпретирането на сигналите за бедствие (постурални визуални знаци, обонятелни знаци, воклизации) може да промени поведението на животните, приемащи сигналите. Експерименталните данни при мишки показват, че отговорът на болката може да варира в зависимост от състоянието на присъстващите индивиди (познати, непознати, доминантни отношения...) и се модулира от генетичен компонент. Същото важи и за наличието на специфични реакции на призивите за бедствие от страна на потомството на вида. Това вероятно е накарало някои автори преждевременно да възприемат идеята, че има форма на съпричастност при някои видове. В това тълкуване акцентът се поставя върху ролята на емоционалната реактивност сред спецификите. Не трябва да се забравя, че понятието за съпричастност идва от наблюденията, направени първоначално с приматите. Ако искаме да разширим тази способност, така че да обхване всички животни, особено селскостопанските животни, това ще изисква потвърждение въз основа на експерименти с всеки вид. Разширяването на предложението за съпричастност при всички животни (особено при селскостопанските животни) изисква потвърждение въз основа на експерименти с всеки вид.
Модулация чрез междувидови връзки: честотата на връзката човек-животно при изразяване на болка при животните
Няколко статии от прегледа показват как животните и хората развиват междуиндивидуални връзки, особено при работа с опитните животни и селскостопанските видове. Напоследък когнитивните способности, участващи в комуникацията между хората и животните (кучета, коне), получиха особен интерес, например наличието на взаимно внимание между хората и животните. Субективното тълкуване на ситуацията определя реакцията на животното. Това е особено вярно за тяхното емоционално възприятие на хората. Животинският страх от хората е проучен по-специално поради въздействието му върху поведението на животните, физиологията и производствения капацитет. Болката, като възприятие за физическа заплаха, може да бъде повлияна от връзката между човека и животните, особено ако животните се страхуват от хората. Този страх е генетично наследим, но също така е повлиян от предишния опит на индивида. По този начин животното може лесно да свърже болката поради специфична ветеринарна или селскостопанска процедура с присъствието на конкретно лице и да я запомни.
Страхът е емоция, която се определя като възприемане на реална или потенциална опасност и която подготвя животното да се изправи срещу нея. Страхът обаче не е единственото емоционално състояние, което може да бъде изследвано и което може да повлияе на реакциите на животните към хората и към болезнените процедури. Животните наистина могат да възприемат определени ситуации положително и да имат положителни емоции в присъствието на хора. Тези ситуации могат да подобрят връзката между човека и животните и да подобрят подхода към хората. Някои видове контакт с хора могат да генерират положителни емоции при животните. Например, проучванията показват, че тактилните взаимодействия от страна на човека към животните, имитиращи положителната взаимна грижа на животните едно към друго, намаляват сърдечната честота и предизвикват релаксиращи пози и улесняват контакта с животните. Наличието на хора в такива условия може да намали усещането за болка при животните.
Концепции, свързани с болката при животните
Определение за страдание при животните
Някои изследователи предполагат, че страданието може да бъде преживяно, когато условията, наложени на животните, им пречат да „изпълнят житейския си проект“ или с други думи, да изпълняват естествения поведенчески модел на техния вид.
Нуждите на даден вид се считат за покрити, когато техният поведенчески репертоар може да бъде изразен изцяло. Експерименталните данни показват, че когато животните са възпрепятствани да проявяват някои поведения, естественото им желание за действие се превръща в напрежение, което ги принуждава да реагират по неподходящ начин, което може да причини неудовлетвореност (фрустрация) и дискомфорт. Такъв е случаят с животните, отглеждани в ограничена и обеднена среда, в която те не могат да показват всички видове поведение, които са типични за техния вид. Такова състояние на психологически дистрес, което не е свързано с увреждане на тъканите, може да доведе до развитие на стереотипни реакции на животното, които са повтарящи се действия, изразени без видими цели. В други случаи апатията доминира в отношение, което отразява липсата на интерес или загриженост за заобикалящите събития, илюстрирана от липсата на реакция. Този вид психологическо страдание е извън обхвата на настоящата оценка.
Определения за хуманно отношение към животните
През последните двадесет години Европейската общност подчертава етичното значение на хуманното отношение към животните, като го представя като политическа грижа и колективна културна загриженост. Този тласък беше съпътстван от постоянно увеличаване на научните изследвания в областта на благосъстоянието на животните както на национално, така и на европейско равнище.
Направени са много опити да се даде определение за благосъстоянието на животните. Един от първите се отнася до състояние на хармония между животното и неговата околна среда. Това равновесие трябва да доведе до пълно психическо и физическо здраве, но определението не уточнява точно какво е хармонията.
Второто определение, широко прието от учени, работещи в областта на благосъстоянието на животните, е съсредоточено върху приспособимостта на даден вид. В него се уточнява, че се постига високо равнище на благосъстояние на животните, когато приспособяването към околната среда може да се постигне на ниска цена за животното, например без значителни разходи за енергия. От друга страна, ако процесите на адаптиране изискват животното да разчита в голяма степен на своите резерви (напр. изключително ниски температури, тясно пространство, ограничаващо изразяването на някои видове поведение или предизвикващо социална агресия), тогава нивото на благосъстояние на животните се счита за ниско.
Друго определение, формулирано за практическа употреба в стопанството, обединява критериите, характеризиращи хуманното отношение към селскостопанските животни и тяхното благосъстояние, като основни компоненти. Този подход поставя акцент върху екологичните условия и степента на грижи, които всички земеделски стопани следва да спазват. Следователно хуманното отношение към животните зависи от спазването на пет основни правила (пет свободи):
1. Свобода от жажда и глад – чрез покриване на основните нужди за поддържане на пълно здраве и жизненост,
2. Свобода от дискомфорт – чрез осигуряване на подходяща среда,
3. Свобода от болка, нараняване и заболяване – чрез превенция или бърза диагностика и лечение,
4. Свобода на изразяване на нормално поведение – чрез осигуряване на достатъчно пространство, подходящи съоръжения и задоволителна социална среда,
5. Свобода от страх и дистрес – чрез осигуряване на условия и лечение, които избягват психични страдания.
Неотдавна OIE заяви, че „хуманното отношение към животните за осигуряване на тяхното благосъстояние е резултат от сложна обществена организация с множество компоненти, включващи научни, етични, икономически и политически измерения.“ Това определение, което е съсредоточено в по-малка степен върху животното, отколкото предишните, подчертава сложността на човешките фактори, които определят условията на живот на животните, включително по време на транспортиране.
ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Целта на това проучване, проведено от група учени на INRA, е да анализира болката при селскостопанските животни.
Научното изследване на физиологията на болката включва тясно сътрудничество между редица дисциплини, включително невробиология, физиология, ветеринарна наука и животновъдство. Както бе обсъдено по-горе за социалните науки, анализът на литературата показва, че болката, страданието и благосъстоянието на животните не могат да бъдат лесно разделени.
Сложен социален дебат
Участието на социалните науки, както беше поискано от организаторите на този проект, се оказа изключително ползотворно. Техният анализ разкрива голяма част от съответната работа от няколко дисциплини, включително философия, етика, антропология, социология, право и икономика. В тези дисциплини съществува общ консенсус относно значението на условията на живот на животните за различните участници. Анализът също така подчертава трудностите, които възникват, когато болката при животните е отделена от други понятия, като страдание и благосъстояние на животните.
Настоящият акцент върху въпроса за болката при животните, по-специално за селскостопанските животни, отразява различни промени в нашето общество:
- Налице е значителен напредък в разбирането на болката и клиничното внимание, отделено на този въпрос при хората и следователно при животните. Въпреки че преди това болката е била считана за неизбежна, сега тя може да бъде намалена или дори елиминирана.
- Урбанизацията е отделила обществеността от селскостопанските животни и няма достатъчно осведоменост относно практиките за развъждане и управление. Жителите на градовете рядко имат контакт със селскостопанските животни; единствените животни, с които си взаимодействат, са домашните любимци, които имат различен статут от този на селскостопанските животни и по-тесни отношения с техния собственик
- Системите за животновъдство, които са се развили в отговор на търговските изисквания, пораждат множество въпроси.
- Обхватът на заинтересованите страни, участващи в дебата, се разшири значително. Преди това само животновъдите са вземали решенията. В момента обаче всички участници в производствената мрежа, от животновъдите до търговските дистрибутори, участват в дебата, както и сдруженията за хуманно отношение към животните.
Източник: Център за оценка на риска по хранителната верига
