Изкупните цени на живите животни са между 1,10 и 1,15 евро за килограм без ДДС, а загубите за производителите продължават вече повече от 10 месеца
Рекордно производство на свинско месо, но сериозен спад на изкупните цени и нарастващ финансов натиск върху стопанствата. Такава е картината в българското свиневъдство според Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България. По думите му, въпреки отчетеното през миналата година производство от около 96,5 хиляди тона свинско месо, секторът е изправен пред една от най-тежките си икономически ситуации през последните години.
Основната причина за ценовия срив е свръхпредлагането на европейския пазар. Михайлов свързва процеса с регистрирането на африканска чума по свинете при диви свине в Испания, което доведе до ограничения за износа на испанско свинско месо към редица пазари в трети страни. В резултат значителни количества продукция останаха на европейския пазар, засилвайки натиска върху цените в целия Европейски съюз, включително и в България.
Към момента изкупните цени на живите животни у нас се движат между 1,10 и 1,15 евро за килограм без ДДС. Според Михайлов тези нива са критично ниски на фона на производствените разходи.
По оценки, цитирани от него, анализите на европейските браншови организации и Европейската комисия сочат загуби от порядъка на 55–60 евро на угоено прасе. Допълнителен проблем е продължителността на кризата – вече повече от 10 месеца, без ясни сигнали за скорошно възстановяване на пазара.
Браншът настоява за подкрепа
Асоциацията на свиневъдите в България е провела няколко разговора с Министерството на земеделието и храните с искане за мерки в подкрепа на производителите. Първоначално браншът е настоял за извънредна помощ от кризисния резерв на Европейския съюз. По думите на Михайлов обаче Европейската комисия е отказала да предостави такава подкрепа с аргумента, че към момента не установява достатъчно основания за задействане на механизма.
След това асоциацията е отправила искане за национално финансиране, подобно на мерките, прилагани в подкрепа на други животновъдни сектори. По думите на Михайлов до момента няма положителен отговор и браншът не вижда перспектива за непосредствена финансова помощ.
Продължителните загуби поставят под въпрос възможността на предприятията да продължат работа при сегашните условия. Според изпълнителния директор на асоциацията съществува реален риск част от фермите да прекратят дейността си, ако кризата се задълбочи.
Като пример за натиска върху европейското свиневъдство той посочи затварянето на ферми в Германия. Същевременно, по думите му, испанското производство остава на високи нива, което допълнително засилва конкуренцията на общия европейски пазар.
Риск от преструктуриране на сектора
Според Михайлов липсата на целенасочена и дългосрочна държавна политика създава допълнителна несигурност за българското свиневъдство. Той подчерта, че подкрепата за отделни сектори и наличието на програми за развитие на селските райони не могат да заместят ясната визия за развитието на животновъдството в страната.
В Европа вече се наблюдава тенденция към консолидация – намаляване на броя на производителите и увеличаване на мащаба на стопанствата. Според Михайлов този процес може да се ускори и в България, ако продължителният ценови натиск принуди част от предприятията да прекратят дейността си или да търсят обединение с по-големи производители.
По думите му в България между 65 и 80 индустриални свиневъдни ферми осигуряват около 95% от производството на свинско месо. Това е сравнително ограничен брой предприятия, което прави запазването на съществуващия производствен капацитет особено важно за сектора.
Михайлов предупреди, че консолидацията не е непременно положителен процес, особено когато е предизвикана от продължителни загуби и принудително излизане на производители от пазара. Той отбеляза, че по-големият мащаб на стопанствата означава и по-големи абсолютни загуби при неблагоприятни ценови условия.
Обединението като възможност за намаляване на разходите
В условията на продължаваща криза част от производителите започват да търсят алтернативни решения за оптимизиране на разходите. Сред възможностите е създаването на сдружение на производители, което да подобри координацията между стопанствата и да създаде условия за по-ефективно управление на разходите.
Според Михайлов следващите месеци, особено периодът от началото до средата на следващата година, могат да бъдат решаващи за очертаването на бъдещите процеси в сектора.
Основното притеснение на бранша остава, че без своевременни мерки и ясна държавна стратегия България може да загуби част от производствения си капацитет в свиневъдството. Затова според Асоциацията на свиневъдите в България са необходими както краткосрочни решения за преодоляване на кризата, така и дългосрочна политика за запазване на конкурентоспособното местно производство.
Репортаж на Анета Божидарова
