Живот без почивен ден, но с кауза
„Елате тук за една седмица и ще разберете“
Младите хора все по-рядко избират животновъдството за свой път. Тежката работа, липсата на почивен ден и постоянната отговорност често ги отблъскват още преди да са опитали. В семейната ферма на Христови обаче вярват, че този живот не може да бъде обяснен с думи – той трябва да бъде преживян.
„Единственото, което бих им препоръчал, е да дойдат просто за една седмица. Да се изключат от ежедневието си и тогава ще разберат какъв е моят начин на живот“, казва Стойчо Христов.
За него натовареният ден не е проблем. Напротив – липсата на работа би била по-тежка.
Стойчо Христов
Белуша – кравата, от която започва всичко
Сред черните животни във фермата веднага се откроява една бяла крава. Това е Белуша – талисманът на стопанството.
„Това е първата крава, която баща ми купи в самото начало“, разказва Стойчо.
Днес Белуша е на 15 години и семейството приема присъствието ѝ като символ на късмета и началото на бизнеса. Именно с нея започва историята на фермата.
„Като първа тя е най-важна. Много е допринесла“, казва младият фермер.
Ферма с хиляди животни и работа за цялото семейство
В стопанството всички са на терен – баба, дядо, брат, майка, баща и син. Семейният труд е гръбнакът на бизнеса.
Основната дейност е отглеждането на месодайни породи – японско Уагю, Ангус и Лимузин. Освен животновъдството, семейството преработва месото и произвежда месни продукти.
„Поддържаме около хиляда телета и около 150 крави“, разказва Мирослав Христов.
Мирослав Христов
Работата изглежда невъзможна за малък екип, но голяма част от процесите са механизирани.
„Трима души гледаме около 700 животни. Не е лесно, но всичко е механизирано и всеки ден трябва да сме тук“, допълва той.
Животното трябва да е спокойно
След повече от 30 години опит Мирослав Христов е убеден, че качественото месо не зависи само от храната.
„Огромно значение има спокойствието на животното – да е спокойно, да хапне, да легне, да му е чисто. Това е най-важното.“
Ражданията при месодайните породи невинаги са лесни. Във фермата са забелязали, че колкото по-малко човек се намесва, толкова по-здраво и жизнено е телето.
„Ако се роди сама и не я закачаме, телето е много по-здраво и устойчиво“, казва Стойчо.
От фермата до ресторанта
Пътят на месото преминава през кланица, след което част от продукцията се връща във фермата за транжиране, а друга се изпраща директно към клиенти и ресторанти.
Семейството не работи с големите търговски вериги. Предпочитат бутикови магазини, ресторанти и директни клиенти.
„Не изнасяме навън. Искаме да държим пазара тук“, категоричен е Мирослав Христов.
Голяма част от телетата за угояване се изкупуват от фермери в цяла България.
Телешкото месо постепенно печели българина
Според стопаните интересът към качественото телешко месо у нас расте.
„Преди пет години беше съвсем различно. Сега все повече хора започват да търсят телешко и да разбират вкуса му“, смята Мирослав Христов.
Сред клиентите им са хора, които ценят качеството и държат да знаят как живеят животните преди месото да стигне до трапезата.
„Води ме качеството на месото. Исках да видя как живеят животните“, казва Веселин Атанасов, който купува от фермата от месеци.
Той е живял в чужбина и именно там открива различните вкусове и разфасовки на телешкото месо.
„Някои части дори са по-евтини от тези във веригите. Не е най-евтиното месо, но е достъпно“, убеден е той.
Уроци от Япония
Наскоро семейството посещава Япония, за да се запознае отблизо с начина на отглеждане на прочутото Уагю.
„Японецът е различен човек – и като възпитание, и като култура. Там всичко е подредено, никой не е изнервен“, разказва Мирослав Христов.
Според него именно отношението към труда и животните е това, което прави японското животновъдство толкова успешно.
Животновъдство, изградено „стъпка по стъпка“
През годините фермата се разраства с помощта на европейски проекти. Семейството дори трудно може да преброи колко са били те.
„Вероятно са 15-20 проекта. Стремим се всичко да е ориентирано към развитие“, казва Стойчо.
Въпреки модернизацията, най-важните уроци остават простите семейни принципи.
„Всеки ден се уча на нещо ново. А най-важното, което съм научил от семейството си, е първо да помислиш, преди да направиш нещо.“
