Кризата в българското овцевъдство: малките ферми губят битката
Българското овцевъдство е сред темите, които вълнуват не само фермерите, но и експертите в аграрния сектор. Според професор Божидар Иванов, директор на Институт по аграрна икономика – ССА, когато се сравняваме с другите страни на Балканите по броя на животните, ситуацията е сложна.
„Нашият анализ измерва конкурентоспособността на сектора чрез резултатите от производството – доколко то задоволява вътрешното потребление и колко успешно увеличава пазарния си дял и добавената стойност“, обяснява професорът. Той уточнява, че изследването се прави на човек от населението, за да може сравнението да е коректно както в регионален, така и в глобален аспект. „Искаме да видим как се представя нашето овцевъдство и козевъдство на световната сцена“, допълва той.
Резултатите показват интересни различия между млечните продукти и месото от редни преживни животни. „При млякото има известно изоставане, но позициите ни спрямо света остават стабилни. Да, намаляваме, но това се случва и в Македония, Румъния и други страни. След присъединяването ни към ЕС нашата конкурентоспособност леко спадна, докато страни извън Съюза като Турция и Албания показаха добър растеж през последните 15–20 години“, обяснява експертът.
При месото от редни преживни животни положението е по-неблагоприятно. „Там сме средното ниво на световната конкурентоспособност. Но конкурентоспособността не е само въпрос на брой животни – важно е и да задоволяваме вътрешното потребление“, казва той.
Попитан за причините за това състояние, професор Иванов посочва две основни. „Първата е демографската – намаляването на населението води до по-малко потребление и по-малко търсене на овчи продукти. Втората е икономическата. Българската икономика се развива, доходите растат, безработицата намалява. Това означава, че хората намират по-добра реализация извън селското стопанство – напускат селата и овцевъдството, защото доходността не компенсира усилията и времето, което влагат“, обяснява той.
„Животновъдството е трудоемко. Дори при номинално увеличение на доходите темпът на растеж не удовлетворява усилията на фермерите. Работният ден не е осемчасов, а значително по-дълъг. Малките семейни ферми – с 100–200 овце, трудно осигуряват достатъчен доход. Това е причината България да е сред страните в ЕС с най-бързо намаляващо поголовие“, допълва професорът.
Той е категоричен, че подпомагането на малки семейни ферми в рамките на новата ОСП има краткосрочен ефект. „То може временно да забави негативните тенденции, но не е трайно решение. Устойчивото развитие изисква увеличаване на стадата, диверсификация и индустриален подход към производството. Само така фермерите могат да останат конкурентоспособни и да увеличават доходите си“, казва професорът.
Примерите от региона показват различни стратегии. „В Турция и Албания консумацията е стабилна и дори превишава предлагането, което подпомага по-високите цени и добрите възможности за производителите. В България обаче консумацията на агнешко е предимно сезонна – по Великден и Гергьовден – и през останалото време предлагането не е достатъчно“, отбелязва той.
В заключение, професор Иванов подчертава, че бъдещето на българското овцевъдство изисква модернизация, разширяване на производството и нормализация на секторa. „Тези, които могат да се адаптират и инвестират в по-големи и ефективни стопанства, ще оцелеят и ще се развиват. Малките фамилни ферми ще се сблъскат с трудности, защото алтернативите в икономиката предлагат по-добри доходи и по-малко труд“, завършва експертът.
Автор: Анета Божидарова
