Теодор Вълчев залага на селекция, автоматизация и собствена преработка
Преди да се посвети изцяло на животните, Теодор Вълчев живее и работи в големия град. Постепенно обаче усеща, че начинът на живот, в който основният фокус е върху кариерата и доходите, не е неговият път. През 2015 г. решава да промени посоката и започва да отглежда кози в района на Берковица.
Първоначално стадото му е съвсем малко – само 10 кози и два пръча, доставени от Института по животновъдни науки в Троян. Животните са от породите Българска бяла млечна и Тогенбургска. Постепенно стопанството се развива, а през последните около четири години фермерът насочва вниманието си основно към Френската алпийска порода.
Опитът в тази посока идва и от Италия, където Вълчев прекарва три месеца като доброволец. Там се запознава не само с отглеждането на козите, но и с преработката на мляко, производството на сирена и директните продажби.
Селекцията е ключът към по-високата млечност
Днес стадото наброява около 80 кози. Теодор Вълчев не планира значително увеличаване на броя им. Вместо това целта му е да повиши млечността чрез селекция.
От стадото се изваждат по-слабо продуктивните животни, а за разплод се оставят ярета от най-добрите майки и се използват подходящи разплодни пръчове.
Резултатите вече са видими. През август средната млечност е около 2,5 литра на коза дневно, а в по-благоприятен период може да достигне около 3,5 литра средно за стадото.
Козите прекарват по-голямата част от годината на паша. Единственото изключение са най-студените дни. Фермата се намира на около 400 метра надморска височина, а животните са адаптирани към условията на района.
За храненето през зимата Вълчев използва планинско сено от района на Гинци и специализиран фураж за кози.
Козите имат GPS и се връщат сами във фермата
Стопанството разчита и на технологии, които улесняват ежедневната работа. Козите са снабдени с GPS устройства от около осем години. Благодарение на тях стадото може да се движи на паша без постоянен овчар.
Животните познават територията, местата за вода и маршрутите си и обикновено се прибират във фермата около 20 часа. За охраната им се грижат кангалски кучета, които ги пазят от чакали и други заплахи.
И здравето на стадото е постоянен приоритет. Животните се ваксинират ежегодно срещу основните заболявания, обезпаразитяват се два пъти годишно – през пролетта и есента, а състоянието им се наблюдава всеки ден.
Във фермата има и строги мерки за биосигурност. Ограничен е достъпът на външни хора, няма движение на животни към и от стопанството, а фермерът не купува и не продава животни.
От първото сирене до собствена мандра
Още в началото Теодор Вълчев разбира, че само производството на мляко не е достатъчно. Затова започва да го преработва още когато има едва 10 кози.
Първото помещение е импровизирано – с винилово покритие и печка на дърва. Именно там е произведено първото сирене, което след това е продадено на фермерски пазар в София.
Преди около пет години фермерът изгражда собствена малка мандра. Капацитетът ѝ е около 700 литра мляко дневно за преработка и съхранение. В момента обаче производството е значително под този капацитет, тъй като количеството мляко от стадото е по-малко.
Според Вълчев именно преработката позволява на малкия производител да добави стойност към своята продукция. От един литър мляко той може да реализира значително по-висока стойност чрез производство на сирене, кисело мляко и извара и директната им продажба.
Разликата спрямо продажбата на сурово мляко е съществена. По думите му мандрите изкупуват козето мляко за около 45–50 евроцента на литър, докато чрез преработка и директна реализация стойността може да достигне около 3,86 евро на литър мляко.
Директният контакт с клиента е част от модела
Продукцията се продава основно директно на потребителите – чрез фермерски пазари и преки контакти. Клиентите вече са повече от 1000.
За фермера обаче независимостта е по-важна. Той предпочита да има много клиенти, да разговаря лично с тях и да получава директна обратна връзка за продуктите си.
По думите му продукцията не залежава. Напротив – клиентите често се връщат, препоръчват продуктите на други хора и дори носят подаръци на фермера.
Този модел обаче има и своята цена. Само един от фермерските пазари в София му носи около 100 евро седмично глоби от Столичната община заради начина, по който е организирана продажбата от превозното средство край улицата. За Вълчев това е пример за липсата на достатъчно добра среда за развитие на малките фермерски производители.
Италия показва друг модел
Престоят му в Италия му дава възможност да види как може да бъде организиран целият процес – от животните и млякото до крайния клиент.
Там фермерските пазари са редовни, организират се в централните части на градовете, а улици се затварят специално за тях. Според Вълчев този модел показва, че малкият производител може да бъде част от градската икономика, когато има подходящи условия.
Той смята, че в България малките производители постепенно ще бъдат принудени да си сътрудничат заради високите разходи и ниските изкупни цени.
Самият той вече работи с няколко фермери, предлага техни продукти на пазара, обменя информация за потребностите и заедно с тях организира доставки на консумативи.
За него ключовата дума при подобно сътрудничество е доверието.
Добрият труд трябва да бъде добре платен
Сред най-големите разходи във фермата са заплатите и храненето на животните, следвани от електроенергията.
Вълчев е категоричен, че доброто заплащане е част от устойчивостта на едно стопанство. Затова инвестира и в автоматизация, която да облекчава труда и да прави работата по-привлекателна за хората.
Според него бъдещето на малките ферми няма да бъде лесно. Той допуска, че след десетилетия земеделието може да остане в ръцете на малки производители, фермерски общности и хора, които са избрали този начин на живот не само като бизнес, а като философия.
Пашата вместо машините
Теодор Вълчев е привърженик на пашата и смята, че животните могат да поддържат пасищата по естествен начин.
По думите му машинното косене с тежка техника и висока скорост може да влияе върху почвата и състава на растителността, докато пашата превръща естествената растителност във фураж и едновременно с това поддържа пасището.
Фермерът получава подпомагане за животните и пасищата – около 25–30 евро на животно годишно, а стопанството има дългосрочни договори за около 50 декара пасища.
Той казва, че държавата не му е помогнала съществено, но и не му е пречила. По-важното за него е да има условия, в които малкият производител да може да работи самостоятелно.
Търсенето на козе мляко расте
Според наблюденията на Вълчев през последните пет-шест години интересът към по-здравословни храни се увеличава, а заедно с него расте и търсенето на козе мляко и продукти от него.
Козето мляко традиционно не е било толкова широко разпространено на българския пазар, колкото кравето и овчето, но днес интересът към него е значително по-голям.
За Вълчев козата е едно от най-интересните животни за отглеждане – интелигентна, любопитна и способна да се отплати на стопанина си, когато към нея се подхожда правилно.
Историята на фермата започва с 10 кози през 2015 г. Днес стадото е около 80 животни, зад които стои не просто стремеж към производство, а цялостен модел – собствена селекция, паша, преработка, директни продажби и връзка с клиента.
Теодор Вълчев продължава да развива стопанството си с една основна цел – да произвежда качествена храна, като запази независимостта си и превърне фермерството в устойчив начин на живот.
Репортаж на Инес Златанова-Йонова
