Наскоро ви запознахме с европейските изисквания за отглеждане на свине „в задния двор“. Днес продължаваме темата за личните животновъдни стопанства с отглеждането на зайци. Преди години засегнахме тази тема и сега е време да видим какво се е променило и дали зайцевъдството все още е толкова перспективен вариант, колкото беше през 2014 г.
Предимства на зайцевъдството
Отглеждането на зайци за месо има известни предимства. Заешкото месо е крехко, с високо съдържание на белтъчини и ниско съдържание на мазнини – тоест, то е вкусно, здравословно и подходяща храна както за малки деца, така и за възрастни хора. В допълнение, консумацията не е ограничена на религиозна основа, което прави заешкото подходящо за всички хора, които консумират месо.
От икономическа гледна точка, зайцевъдството също е добър избор за лично стопанство. То изисква значително по-малки инвестиции, място и храна, в сравнение с отглеждането на преживни домашни животни. Всичко това, комбинирано с интензивното размножаване, както и бързото достигане на стопанска зрялост означава, че инвестициите се възвръщат по-бързо.
Породи зайци
Зайците могат да се отглеждат с различна цел – като домашни любимци или за добив на месо. За личните стопанства най-често се избират месодайни породи. Ето и най-популярните селскостопански породи, които се отглеждат у нас.
Цика
Цика вероятно е най-разпространената порода зайци, отглеждана в България. Това не е никак учудващо! Породата е скорозряла (достига полова зрялост в рамките на 4 месеца) и е устойчива на болести. В допълнение, периодът за угояване е много кратък (зайците са готови за клане още в края на третия месец).
Типична месодайна порода, Цика има висок кланичен рандеман (60%), благоприятно съотношение кости/месо (10%), както и много високо качество на месото. Породата има прекрасно оползотворява фуражите, като средния разход е 3 кг фураж на килограм прираст. Комбинацията от всички тези фактори допринася за високата икономическа ефективност на Цика. При индустриално отглеждане, зайците от тази порода биха могли да донесат до два пъти по-голяма печалба, в сравнение с другите месодайни породи.
Калифорнийски заек
Това е средна по големина порода, произлизаща от кръстоска на Чинчила, Хималайски и Бял новозеландски заек. Тя може да се използва за добив както на месо, така и на кожи и е предпочитана в промишленото зайцевъдство. Зайчетата бързо достигат максималното си тегло, а половата зрялост се достига в 5-тия месец. Средното живо тегло на възрастните женски е 4,7 – 5,2 кг, а на мъжките –4,5 – 5 кг.
Важна особеност на Калифорнийския заек е, че има нужда от храна, богата на протеини. Това би могло да се счете за недостатък на породата. Калифорнийският заек може да бъде отглеждан в клетки с решетест под. Ако изберете тази порода трябва да имате предвид, че тя изисква високи клетки – възрастен заек трябва да може да се изправи на задните си крака спокойно.
Белгийски великан
Това е една от най-старите и едри месодайни породи зайци: възрастните индивиди имат средна дължина на тялото 70 см, а в някои случаи тя може да достигне до 100 см! Живото тегло на възрастните зайци е средно 6-7 кг, а при някои индивиди – до 12 кг. Зайкините от тази порода имат добра плодовитост и раждат средно по 6-8, а в много случаи 8-10 зайчета. Зайчетата растат бързо и на 1 месец достигат до 700 грама, на 2 месеца до 1,700 кг, а на 6 месеца - 3,900кг.
Заради своя размер и плодовитост, белгийският великан често се предпочита за отглежда в личните стопанства. Породата обаче има и редица недостатъци. Зайците имат груба костна система, късно достигат полова зрялост и са значително по-взискателни към храненето (особено към концентрираните фуражи), в сравнение с други породи.
Бял великан
Тази порода много си прилича с Белгийския великан по големина и телосложение, но до известна степен го превъзхожда. Макар и с малко по-малки размери (средна дължина до 66 см и средно живо тегло 5,5 – 6,5 кг), белият великан достига полова зрялост по-рано. Зайкините имат добра плодовитост, зайчетата растат бързо и са годни за клане още на 3-месечна възраст. Същевременно костната система е по-нежна, отколкото тази на белгийския му братовчед.
Новозеландски
Новозеландският заек е една от най-предпочитаните породи за промишлено месодайно зайцевъдство. Козината има бяла, черна или червена окраска, като белите зайци са най-разпространени. Породата е със среден размер, достигайки дължина най-често от 47 см за мъжките и 50 см за женските, и тегло между 4,5 и 5 кг. Породата е скорозряла и може да се използва за разплод от средата на 4-тия месец. Важно е да се знае, че зайците от тази порода са склонни към затлъстяване в млада възраст. Поради това трябва да се използват за разплод не по-късно от 5-месечна възраст, а зайкините да се заплождат повторно между 10 и 20 ден след раждането.
Пеперуда
Името на тази порода идва от характерното петно около носа, което има форма на пеперуда. Зайците пеперуда са непретенциозни животни. Те не изискват голямо количество храна и лесно се адаптират към всякакви условия на живот. Средното тегло на възрастен екземпляр е 4-5 килограма, като тялото достига дължина от 60 см. Достигат полова зрялост в 4-тия месец. Породата натрупва тегло бързо, което я прави подходяща за отглеждане за месо.
Важно е да се отбележи, че тази порода не се поддава на кръстосване с други породи. Макар да са правени опити, с цел да се увеличи средното тегло, опитът показва, че кръстосването влошава качеството както на месото, така и на козината.
Ако се интересувате от породите зайци и благоприятните кръстоски, прочетете още в нашата статия тук. А ако вече сте готови да започнете своето лично зайцевъдно стопанство, изберете си зайци от www.rancho.bg
Видове отглеждане
Макар да съществува вариант за свободно отглеждане на зайци, те най-често се отглеждат в клетка. В този случай има три варианта за отглеждане: на открито (под навес), на закрито и комбинирано.
На открито под навес
Отглеждането на зайците в клетки на открито изисква по-малка инвестиция, тъй като за целта трябва да се подсигурят единствено клетки и навес с подходящо изложение. Друго предимство на този метод е, че чистият въздух и естествената светлина укрепват здравето на зайчетата, закаляват организма и са предпоставка за по-гъста козина (а оттук и по-качествени кожи).
Клетките при този начин на отглеждане могат да бъдат изградени от дърво, метал или зидария. Обикновено се разполагат на два етажа, по-рядко на един или три. При този начин на отглеждане един гледач може да обслужва максимум 80-100 зайкини-майки с приплодите им (от 1600 до 2000 зайчета за годината). Предвид законовото ограничение за лично стопанство обаче (10 зайци с приплодите им, максимум 100 броя общо), това не представлява проблем.
На закрито
При този метод зайците се гледат целогодишно в закрито помещение. Основно предимство на метода е, че запложданията могат да стават целогодишно – независимо от сезона. Възможно е да се въведе механизация на процесите. Същевременно обаче изисква повече усилия за поддържане на правилен микроклимат. Ето защо методът е по-подходящ и предпочитан при промишленото отглеждане на зайци.
Комбинирано
При този метод на отглеждане зайците се отглеждат в клетки на открито през пролетта, лятото и есента, а през студения сезон животните, които се използват за разплод, се преместват в закрито помещение. По този начин се комбинират предимствата за здравето и качеството на кожите, характерни за отглеждането на открито, с по-високите добиви, които позволява отглеждането на закрито през зимата. Недостатък на метода е, че изисква повече място за отглеждане. Също така, трябва да клетките трябва да бъдат или подвижни, което да позволява тяхното лесно преместване, или да има допълнителни „зимни“ клетки в закрития зайчарник.
Клетки
Както вече споменахме, клетките могат да бъдат изградени от различни материали. Важно е те да осигуряват комфорт на зайците, тъй като това директно влияе на тяхната репродуктивна способност. Например: клетките трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че да позволяват циркулацията на свеж въздух. Ето защо за целта често се използва метална мрежа. В клетките трябва да има хранилки и поилки, поставени по такъв начин, че да не позволяват замърсяването на храната и водата. Подът може да бъде мрежест или покрит с постеля от талаш. Вторият вариант е по-трудоемък обаче, тъй като талашът трябва да се поддържа изрядно чист, което изисква да се подменя на не повече от два дни.
За повече информация относно видовете отглеждане на зайци, прочетете статията ни тук.
Хранене
Зайците трябва да се хранят с разнообразна храна, включваща гранулиран фураж, концентриран фураж, зелени храни през лятото и сено през зимата. Правилното хранене е изключително важно – както за добрия прираст на зайците за угояване, така и за качеството на месото им. Имайте предвид също, че зайците имат деликатни храносмилателни системи. Следете редовно за диария.
Какви са законовите изисквания?
Ограничението при отглеждането на зайци в лично стопанство е до 10 възрастни зайци с приплодите им, но не повече от 100 бр. общо. Важно е да се знае, че когато се отглеждат зайци за лична употреба, не е необходимо те да бъдат умъртвявани в кланица. Това е значително улеснение на стопаните, тъй като има твърде малко кланици, където е възможно да се умъртвяват зайци.
Изисквания към стопанството
За разлика от отглеждането на свине, при отглеждането на зайци няма строго регламентирани изисквания относно размерите и конструкцията на зайчарниците. Това прави зайцевъдството за лични нужди още по-привлекателно.
Ваксинации и профилактика
Основният недостатък на зайцевъдството е, че зайците са „крехки“ животни, които изискват повишено внимание за заболявания. Ето защо е много важно те да бъдат навременно ваксинирани и преглеждани при съмнения за заболяване.
Полезни източници на информация за отглеждане на зайци:
Български зайцевъден портал.
Rancho.bg – онлайн пазар за покупко-продажба на живи селскостопански животни.
Полезни съвети от Национална служба по съвети в Земеделието ще откриете тук.
Книги:
„Въпроси и отговори по зайцевъдство“ - Емил Йовчев, Петър Джамбазов, Александър Деребанов, Надежда Дамянова
„Зайците. Здравеопазване и болести“ - Христо Георгиев, Иван Григоров
„Ефективно зайцевъдство“ - Иван Григоров
