Животновъдите Валтер Шварц и Юргенд Кох работят в Централна Германия, в района на Касел
Как един машинен инженер-програмист с над 50-годишен опит отглежда крави и обработва земя? Хоби, допълнителна работа или мерак – вероятно и трите. Такъв е случаят на Валтер Шварц. Стопанствата на двамата немски животновъди, които ще ви покажем, се намират в района на Централна Германия, край град Касел между къщите на съседите.
Валтер Шварц: „Едно време баща ми притежаваше около 15 акра земя. Като деца след войната трябваше рано да се включим във фермерската работа. Баща ми се занимаваше и с търговия на селскостопански сечива в рамките на тукашния кооператив, чието мото е: "Един за всички, всички за един". Този кооператив се грижеше за селяните и им разкриваше възможност за пласмент на продукцията. Доставяше и торове и фуражи. После завърших обучение като машинен шлосер във фирмата, която произвежда танкове. Бяхме трима братя, помагахме във фермата. Един от нас трябваше да я поеме, а баща ми избра мен. Семейният съвет се събра, защото в онези години имахме само един стар трактор и се налагаше да разбиваме по-големите буци с кирка. Трябваше ни по-голям трактор или щеше да се наложи да се откажем от земеделието. Заедно с жените, майка ми и баба ми, взехме решение да купим нов трактор. Това означаваше, че трябва първо да спестим парите, тъй като машината струваше 60 000 марки. След време купихме по-голям трактор с идеята той да тегли брана. За брана с ширина 2,5 м ти трябват около 70 конски сили. Така започна всичко.”
Юргенд Кох: „Нашата ферма има 30 ха пасища и 30 ха обработваеми площи с пшеница, ечемик и овес. Занимаваме се основно с директни продажби. Отглеждаме крави и прасета. Общият брой на говедата е 14 крави с телета, два бика и 12 юници. Отглеждаме кравите оборно пасищно – през лятото са на паша, а през зимата в обора. Храним с фураж и сено от собствената си земя. Свинете в нашата ферма са около 150 на брой. Колим средно по четири прасета седмично и между 2 и4 крави или юници на месец. Броят на животните, които колим се променя според сезона – например през лятото колим по-малко крави, защото тогава консумацията на говеждо и телешко намалява. Прасетата идват при нас с живо тегло от 110 кг, след което ги угояваме до 170 кг. При нас работят седем души, включително продавачите. На седмица имаме между 700 и 800 клиенти, които купуват нашите продукти.”
Валтер Шварц разказва, че са арендовали допълнителни земи, защото в годините назад много хора се отказвали от земеделието. Така първоначално имат 24 акра, разпръснати на 20 места, все малки парцели. Чрез размяна и целенасочена аренда разширяват площите до около хектар и половина, или 6 акра за парцел. На едно място събират 20 акра, където в момента са пасищата на кравите. Това показва колко разпокъсани са земите в Германия.
Валтер Шварц: „За екологията това може да е много добре, но не и за производството на зърно, което да продаваш на конкурентни цени. Винаги сме гледали около 40 свине-майки, от които на година продавахме около 600 прасенца. По-късно пазарът търсеше по-голям брой прасета, затова прекратихме тази дейност. Решихме, че при нашите бедни почви трябва да правим нещо друго, което да ни дава оборски тор, за да поддържаме хумуса в земята. Затова се прехвърлихме на крави за разплод. Три пъти започвах да купувам животни, но те не се оказаха подходящи. Бяха все неспокойни, в недобра форма и недостатъчно месодайни. Тогава някой ми каза, че в Баунатал, град, близо до Касел има човек, който развъжда добри говеда Симентал. Според мен тази порода има три предимства. Първо, че се отглеждат три селекционни линии – за мляко, за двойна употреба и за месо. Когато искаш месодайни говеда, винаги можеш да вземеш линията за двойна употреба. Нито една друга порода не ти дава тази възможност. Освен това тези животни усвояват храната най-добре и трупат телесна маса. Говедата Симентал са и много спокойни. Колегите ги кръстосват с Лимузин, Шароле, както и с по-дребни породи.”
Спокойствието на животните е ключово за тези фермери в Германия. Предпоставка за това намират в породата Симентал.
Юргенд Кох: „Убеден съм в качеството на месото на породата Симентал, защото от 40 години съм месар, а от 25 развъждам животните от породата Симентал. За мен това е страст, а бикът, който разходихме пред вас се казва Тотилас. Той е уникален, с много големи размери. Бикът е на седем години и тежи над тон и половина, тялото му е дълго,висок е, гръдният кош е голям, побира повече храна. Това е единственият бик, който се е задържал толкова дълго при мен. Хареса ми неговото спокойствие, той е приветлив и се надявам, че ще донесе още няколко добри телета. Очарован съм от поколението на Тотилас и се надявам да имам възможността да го използвам още възможно най-дълго време защото телетата му са повече от добри. Тотилас осеменява естествено кравите в обора. При нас в Германия продажбата на животните се прави най-вече чрез аукциони. По време на тези събития всеки колега показва най-добрите си животни в най-оптималната им форма. Защото животните са имиджът на фермера. А други колеги си купуват добра генетика благодарение на аукциона. Търговете се популяризират чрез реклама в интернет, по радиото и чрез обяви във вестниците. Тук това е традиция.”
Юргенд Кох прави и селекция. Животните, които произвежда за разплод, трябва да отговарят на определени критерии. Тези, които не покриват критериите, се колят за производството на фермерските месни продукти. По този начин фермерът не търпи загуби от никое животно. Затвореният цикъл на производство носи независимост – едно животно се продава за разплод или се коли.
Валтер Шварц: „Понеже нямаме много място, реших да развъждам по-добри животни, тоест такива, които не срещаш навсякъде. Спокойни говеда, които да мога да продавам и за разплод. Тогава се включи Йордан, който донесе идеята да водим родословна книга на стадото. Сега имаме две по-стари селекционни линии, доказали се във времето. Кравите раждат без чужда помощ и са много спокойни. Затова сега гледаме да селектираме нови животни, които да имат същите предимства. Не ми се иска да се откажа от животните, които не са вписани в книгата, защото познавам техните предци. А когато познаваш предишните поколения, можеш да селектираш целенасочено за една или друга черта, да отстраниш слабостите. От няколко години успяваме всяка година да продадем по един или два бика за разплод на по-малки стопанства, които харесват факта, че животните са толкова спокойни. Опитваме се да продаваме и от женските, въпреки че тази есен търсенето беше много слабо, но се надяваме към края на годината да тръгне нагоре.”
Съдружник в развъдника Simmentaler Zuchtgemeinschaft Schwarz-Vasilev е българинът Йордан Василев, за който сме ви разказвали в преди. Броят на животните Симентал варира, но най-често е около 15. Кравите са на възраст между 3 и 7 години, а в края на тази есен им се раждат и няколко телета. Животните са генетично без рога. Отглеждат се оборно – пасищно, мерите са оградени с електропастир. Животните са навън от април до ноември. Във фермата се прилага единствено изкуствено осеменяване с качествен генетичен материал от Германия и други страни в Европа.
Домът на Юргенд Кох се намира точно до обора, свинарника, кланицата и фирмения магазин. Неслучайно кланицата и цехът са на видимо място –клиентите виждат как се случва производството на колбасите.
Юргенд Кох: „От месото правим 30 вида различни колбаси. Суровината, която влагаме в продуктите е изцяло от нашите собствени животни. Колбасите, които правим, са традиционни за региона на Касел и не се произвеждат никъде другаде в Германия. Имаме сертификат за производството, географско означение и защита на продукта. Разполагаме със сушилня и помещения за съхранение на продукцията. Не влагаме никакви подобрители и консерванти, само малко подправки, според рецептата на всеки различен колбас. Предлагаме още готвени ястия за обяд и всички продукти от свинско и говеждо месо, както и 100% салам от говеждо. В магазина на нашата фермерска кланица Кох предлагаме още готови за консумация говежди руладини и гулаш от месо, собствено производство. Всеки ден предлагаме безплатен бульон. За домашните любимци - кучетата правим сушени свински уши.”
https://regional-optimal.de/anbieter/hoflaeden/hausschlachterei-juergen-koch - местните производители са обединени в кооператив
Валтер Шварц: „Според мен германският потребител е много разглезен. Той вижда само месото в чинията си, но не и труда, който е необходим, за да бъде това месо на масата. Кравата трябва да се оплоди, после девет месеца и половина да се роди телето, а след това има още 18 месеца, докато животното е готово за колене. Немският потребител не оценява този труд. Нашите политици непрекъснато твърдят, че искат да запазят семейните ферми, но вършат точно обратното. Поощряват се големите, а за останалите има все повече санкции, които усложняват живота на малките стопани. В същото време правителството съветва потребителите да се хранят здравословно, по възможност с регионални продукти И купува от Америка 450 000 тона говеждо, които се продават на една трета от цената, която ни е необходима тук, за да покрием разходите си. В резултат на това при нас цената на говеждото падна с 60 цента. Всичко това усложнява живота на фермера, а на потребителя му се внушават неща, които не са верни. Ценовият натиск, който имаме сега, винаги е в ущърб на животните, околната среда и земята. Защото всеки трябва да се съобразява с цените. Всяка семейна ферма се опитва да оцелява и да се развива, поне малко по малко - без да се развиваш, не можеш да управляваш стопанство или фирма. А печалбите в селското стопанство станаха толкова малки, че скоро ще се наложи да намаляваме наличностите.”
Шварц допълва, че има голямо значение къде е фермата, защото почвите са различни. На места са много бедни и скалисти. Около тях, в района на Касел има ферми, където стопаните жънат 30% повече от тях. В тази връзка новите ограничения за торене ще ги засегнат много по-малко.
Валтер Шварц: „За политиците е лесно, но ние трябва да се справяме с този проблем. Те не виждат или не искат да видят, че има необлагодетелствани райони, където производство на конкурентни цени не е възможно. Тогава животните остават на открито, но пък имаме проблеми с вълците. Едно време, когато е имало вълци, животните не са били пускани на паша. Това става едва, когато вълците изчезнаха, благодарение и на електрическите огради. Животните, извеждани на паша, дават такова хубаво месо, че е удоволствие да го ядеш. Днес обаче все повече се налага методът на интензивно угояване, което води до диария, защото кравите получават прекалено много протеин и недостатъчно сурови фуражи. В резултат на това месото не е толкова вкусно и може да се консумира само с много подправки или други добавки за засилване на вкуса. Подобна е ситуацията и при пилешкото. То е напълно безвкусно и се консумира в такива големи количества единствено благодарение на добавките. Индустриалното животновъдство убива генетичното разнообразие, а имунната система на животните отслабва, защото оборите непрекъснато се дезинфекцират. И когато се появят нови болести или епидемии, слабата имунна система не може да се пребори с тях и цели видове измират. Вижте пример с прасетата. Станат ли на 4 седмици, те се отбиват. Едно време съм учил, че едно прасенце трябва да суче поне месец и половина, за да възприеме имунитета на майка си. А днешните прасета започват живота си с имунен дефицит.”
Според фермерът държавата трябва по-добре и по-откровено да информира населението. Той разказва, че партията на Зелените например говори така, че да ги разберат и лаиците, изтъквайки колко лошо е селското стопанство и животновъдството. Пропускайки обаче някои подробности за същността на работата.
Валтер Шварц: „Идва някой зелен и казва, че масовото животновъдство е гадно, а в същото време в Хамбург на ден се изяждат около половин милион пилета. Ситуацията е същата като при прасетата - месото на пилетата е напълно безвкусно, защото ги колят след 35 дни. То е годно за консумация единствено заради добавките за вкус, с които се третира. По принцип месото е здравословно само тогава, когато животното е угоявано бавно и когато не е заклано прекалено младо. Затова и в говедовъдството има принцип: животното да е на минимум 18 месеца, преди да отиде в кланицата. Същото е и при малките прасенца. Те са вкусни, розовото им месо изглежда много добре, но не е здравословно. Едно време се казваше, че всяка свиня трябва поне веднъж да е чула коледните камбани. Всяко животно се нуждае от правилна и балансирана храна. Давам за пример нашите последни бикове. За една година те наддадоха 750 кг, а ги хранихме само със силаж, трева и малко шрот, както и минерални фуражи, те са задължителни, тъй като отговарят за преработката на белтъчините.”
Валтер Шварц казва, че е необходимо малките ферми да получават по-добра подкрепа. Големите стопанства с повече от 1000 ха са предимно в източните провинции и на година получават по половин милион евро субсидии. А малките - 1000 до 2000 евро, като правят много повече за околната среда и за животните. Допълва, че потребителят трябва да разбере, че производството на малките ферми е по-ценно. Ако не го научи, храните, които яде, ще стават все по-лоши, защото за голямото стопанство на първо място са количествата и печалбата.
Валтер Шварц: „За едно пиле печалбата е само 5 цента, но при 20 000 се събира прилична сума. Малките ферми не разполагат с такива възможности. Ако отгледаме 10 патици, 10 гъски или 10 пуйки, ние произвеждаме възможно най-доброто качество, животните са на открито, получават добра храна. А при големите птиците са на закрито, нямат достатъчно кислород и не излизат на чист въздух. Това си проличава по-късно и при вкуса на месото. В днешно време потребителят няма време да се наслади на вкуса. Затова има стопанства, които работят с директни продажби, при които цените са по-високи, но и качеството и вкусът са много по-добри. Когато си платил по-висока цена, тогава обръщаш по-голямо внимание на вкуса. Другото го ядеш само, за да се заситиш.”
Работата в животновъдството в момента изисква и от малките фермери да се разрастват, но това трябва да се случва в определени граници, споделя Валтер Шварц.
Валтер Шварц: „Когато тръгна по полето с 30-тонния трактор с ремарке, мачкам всички микроорганизми в почвата. А когато земята е влажна, унищожавам още повече. Тези микроорганизми обаче са важни за почвата, те я правят плодородна. Те се хранят с оборския тор, който разпръскваме. Днес един животновъд работи седем дни в седмицата, а в неделя сяда, за да се погрижи за документацията. Често един ден не стига. А ако има 100 ха със 100 животни, без да броим новородените, това означава, че трябва да се грижи за близо 200 животни. Така че не може да си позволи дори минимална почивка, защото иначе няма да види кога кравата е разгонена или болна.”
В това семейно стопанство работят само двамата съдружници – опитът в лицето на Валтер Шварц, бъдещето и предприемчивостта в лицето на Йордан Василев. Членове са на местната развъдна асоциация на Симентала, всяка дейност по селекцията консултират с тях, пътуват и черпят опит от колегите си в Европа. Краткосрочните цели във фермата са свързани с оптимизиране на разходите, по-добри продажби и поддържане на качествена генетика.
Вижте и видео по темата:
