„Трудно е сега за оцеляване, ама гледаме да си стоим бодро на краката“, казва младият овцевъд Фаадил Бекир
Срещам младия Фаадил Бекир на ежегодното животновъдно изложение в Разлог. Той се притеснява да дава интервюта. Казвам му, че ще е лесно – аз питам, той отговаря. И така го кандисвам.
„Аз съм от гоцеделчевското село Дъбница. Отглеждам вакла маришка овца – 161 бройки. Ваклата маришка е най-симпатичната порода“, стеснително разказва фермерът.
Питам го защо всички овце са с гердани. „За да са красиви и да не ги урочасват“, кратко отговаря Фаадил.
Харесва му да ходи на изложения – да си покаже хубавата и гледана стока, да се види с колеги. А стоката наистина е класна, неслучайно се спирам при животновъда от Гоцеделчевско.
„Хубаво нещо са изложенията. Трябва да ги има всяка година, да си поддържаме традициите в животновъдството“, казва още Фаадил Бекир.
Питам го защо точно вакли маришки овце отглежда. „Тя е комбинирана порода – и за мляко, и за месо. И е най-симпатичната.“
Любопитна съм дали младият фермер от Дъбница усеща подкрепа от страна на държавата.
„И по-добре може да е, ама пак – доволни сме. Трудно е сега за оцеляване, ама гледаме да си стоим бодро на краката“, отговаря ми той.
Фаадил храни стадото със собствен фураж, когато се налага – купува допълнително. Изкупната цена на млякото е 1.80 лв. „Може да стане и 2 лева, по-добре ще е за нас“, разсъждава стопанинът на ваклите маришки красавици.
„Като теглиш чертата – как излиза аритметиката?“, питам Фаадил. Той прави малка пауза и казва: „Не сме на червено, ама не сме и на много свястно. Дано работата върви към подобрение.“
Автор: Анета Божидарова
