Мраморирано месо и семейна страст

Началото на дейността

Срещаме Мирослав Христов на хранителното изложение в София. Усмихнат, спокоен, с познатата увереност на човек, който знае всяка крачка от своя бизнес. „Основно гледаме Вагю – японска порода, както и Ангус и Лимузин. Имаме транжорна, където транжираме месата. От тях произвеждаме стекове, бургери, луканка и пастърма“, разказва той.

Животински капацитет и партньорска мрежа

„Нашият капацитет включва около 1 000 телета и 100–150 крави. Собствените ни крави не стигат, затова купуваме телета от партньорската мрежа. Работим заедно с други фермери и търговци за снабдяване и взаимопомощ.“

Специалната японска порода

Особен интерес представлява японската порода Вагю. „В България тя е рядка. Освен нас, има ферми в Елена с около 150–300 крави. Ние обаче се фокусираме върху телетата. Причината е личен интерес, но и разликите в климатичните и развъдни условия между Япония и България. Породата има редица предизвикателства – слаб майчин инстинкт, трудности при раждането и отглеждането, както и проблеми с реализацията на месото.“

Качество и продукти

„Телешкото месо от японската порода има висока мраморизация и вкус, но част от него е много мазно и трудно за реализация. Затова стековете и определени късове са по-скъпи. Освен мраморирани стекове, произвеждаме и продукти от Ангус и Лимузин – месо с различни характеристики и текстура. Лимузинът предлага по-чисто, нежно и ефирно месо, което харесваме много.“

Специални клиенти

Клиентите също усещат разликата. „Зареждаме японското посолство – те са нашите специални клиенти. Използват месото за официални вечери и винаги оценяват качеството. Важно е да отбележа, че „зареждаме“ е силно казано – това е сезонна дейност, актуална основно през зимата.“

Семейна организация и персонал

Семейният модел е ключът за успеха на фермата. Децата, съпругата, родителите и близките участват активно, а персоналът работи като едно голямо семейство. „Трудоемката работа изисква ангажираност, но този подход ни помага да се справяме, особено с обработката на специфични породи.“

Здраве и грижа за животните

Здравето на животните е другият стълб на стратегията. „Наблягаме на ваксинации и превенция, за да избегнем заболявания и загуби. Епизодични проблеми винаги има, но добрата грижа и спокойствието на животните са решаващи. Основното не е храненето, а чистото място, достатъчно храна и липсата на стрес.“

Митовете за японските ферми

Митовете за японския метод – хранене със шоколад, слушане на Моцарт или масаж – са просто митове. „Посетихме ферми там и видяхме, че грижата е комплексна и базирана на добри условия и култура на работа, без екзотични практики.“

Реализация на продукцията

Продукцията остава на вътрешния пазар. „Част от нея се преработва, друга се продава на трупове. Работим основно с малки бутикови магазини, ресторанти и индивидуални клиенти. Големите вериги не са включени.“

Ограничения и разширение

Разширението на фермата е ограничено. „Районът е балкански, с малко пасища, така че основно гледаме телета. Можем да увеличаваме животните само с около 5–10%.“

Японското посолство като оценител

Срещата с Мирослав Христов завършва с една мисъл за бъдещето: качеството и семейството стоят над количеството. В малката ферма, сред японски и лимузински телета, стекове и луканки, усилията се измерват не само с производство, но и с уважението на клиентите – и на специалните, и на всеки, който цени истинското месо.

Автор: Анета Божидарова