У нас поливната вода е най-скъпа
Емил Пелтеков, икономист по образование, от 15 години се занимава със земеделие – към момента обработва около 6 000 дка, специализиран е в производството на семена – пшеница, ечемик, грах и др. Произвежда над 1000 т семена годишно. Привърженик е на консервационното земеделие.
„За да има зеленчукопроизводство, за да има и зърнопроизводство, трябва да има вода, но никой в България не иска да реши този проблем. Дали да изнасяме водата към Турция и Гърция, дали някой има интерес не мога да кажа, но у нас поливната вода е най-скъпата. Дори не ти дават да я дърпаш от земята и да я върнеш отново, просто разпределена на цялата площ. Е, не мога да си го обясня. Но явно има някой, който счита, че разбира повече и в крайна сметка от него зависи решението. За мен лично трябва да има напояване, ако искаме да се развиваме. Погледнете например Русия - преди 10 години тя беше нетен вносител на всяка една суровина, а в момента тя има претенции да е най-големият производител и износител на зърнени култури. Тази година над 86 млн. тона са произвели, представете си. Путин е казал, че ще станат най-големия производител на зеленчуци. Това е държавна политика. И обърнете внимание - държавата за нейна сметка изнася всичкото зърно до пристанищата, за да може да работи цялата промишленост, а ние тук вдигнахме разходите, за да може да стигне нашата продукция до пристанище, аз не очаквам да имаме шанс да се конкурираме с Русия.“
Емил Пелтеков разсъждава, че от износител на слънчоглед, страната ни е станала нетен вносител на слънчоглед, защото преработвателните предприятия са много и големи. „В момента сме един от сериозните играчи на пазара на масла и белен слънчоглед. В България защо няма завод за преработка на соя. Защото няма производители на соя. Те от своя страна нямат интерес да произвеждат. Ако има суровина, ще има и предприятия, от там се получава принадената стойност и това нещо прави богатството.“
