Българското животновъдство върви към критична точка
Въпреки благоприятните природни условия и добрите добиви през тази година, равносметката за българското земеделие може да се окаже далеч по-различна от очакваното. Когато се отчетат разходите, вложеният труд и приходите, ще стане ясно, че резултатите не удовлетворяват производителите. Това коментира проф. Димитър Греков, според когото особено тревожно е положението в животновъдството, където цели отрасли са застрашени от изчезване.
По думите му проблемите в сектора не са от днес или вчера. През последните 20–30 години неправилното разпределение на субсидиите, проблемите с достъпа до пасища и ливади, ценовият натиск и вносът на месо постепенно са поставили българското животновъдство в изключително трудна позиция.
„Трудно е с една дума да се определи къде е сбъркано, но фактите са налице. Все повече виждаме как хората, които искат да се занимават със земеделие и животновъдство, намаляват. Някои от отраслите в страната вървят към своя край“, посочи проф. Греков.
Той подчерта, че членството на България в Европейския съюз и общият свободен пазар не означават равни стартови условия за всички. В много европейски държави земеделските производители са получавали подкрепа значително по-рано, което им е позволило да изградят устойчиви стопанства, традиции и конкурентни производства. Българските животновъди също постигат високи резултати, но това често става с много труд и недостатъчно оценени усилия. Според него е необходимо и по-ясно държавно отношение към проблемите на сектора.
Особено актуален остава въпросът за заболяванията по дребните преживни животни и мерките срещу разпространението им. По отношение на ваксинацията срещу шарката проф. Греков смята, че решението трябва да бъде внимателно преценено, тъй като има сериозни последици и в двете посоки.
„Ако се направи ваксинацията, знаете, че няма да може да се изнася нашата продукция. Ако пък не се направи, животновъдството загива. Трябва да се вземе консолидирано решение, така че да не пострадат земеделските производители и животновъдите“, коментира той.
Климатичните промени също изискват нов подход към управлението на земеделското производство. Според проф. Греков общата селскостопанска политика трябва да отчита не само европейските приоритети, но и конкретните природни и климатични особености на отделните региони. Земеделието е силно зависимо от местните условия и универсалните решения невинаги могат да бъдат приложени успешно навсякъде.
Той даде пример с разликите между животновъдството в Западна Европа и отглеждането на животни в райони като Сакар планина, където продължителните периоди без валежи поставят стопанствата пред съвсем различни предизвикателства. По думите му напоителните системи в България са в тежко състояние, което допълнително усложнява адаптацията към променящия се климат.
Затова при разработването на бъдещите политики трябва да се търси регионален подход, който да защитава спецификата на българското производство – както в животновъдството, така и в растениевъдството, зеленчукопроизводството и овощарството.
Според проф. Димитър Греков българските производители не са поставени при равни условия спрямо своите европейски колеги. Именно затова националните интереси и особеностите на родното земеделие трябва да бъдат много по-силно защитени при формирането на европейските и националните политики.
Репортаж на Анета Божидарова



