Въпросът е да се научим да чуваме, да виждаме, да разбираме, а не всеки път да вървим по метода на пробата и грешката

Мария Неделчева – евродепутат, член на Комисията по земеделие на ЕП

- Г-жо Неделчева, каква е вашата основна мисия като евродепутат?

- Чрез активно участие в ключови за България комисии в Европейския парламент, а именно - по земеделие и граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред и петиции, смятам да допринеса за по-доброто отстояване на интересите на страната ни и нейните граждани в политиките на Европейския съюз.

- Какво ново от Комисията по земеделие към ЕП?  

- При изработването на Бюджет 2010 Европарламентът успя да се пребори за допълнителна бюджетна линия за млекопроизводителите, която е на стойност 300 млн. евро. Искам да подчертая, че инициативата тръгна от фракцията на моята политическа група - ЕНП. Що се отнася до същинската, експертна част от работата - безспорно фокусът е дебатът за бъдещето на ОСП след 2013 г. Аз вярвам, че ни трябва силна общностна селскостопанска политика. Тя трябва да е обърната с лице към проблемите, които произтичат от климатичните промени, да осигурява добро управление на земеделските земи и гори, да балансира интересите и потребностите на районите с неблагоприятни условия и положение, да запази баланса между „стари" и „нови" страни членки, като едновременно с това осигурява развитие. В същото време стои и въпросът със сигурността на храните, който придобива все по-голяма значимост.

- Какви идеи и предложения имате към Комисията по земеделие, които да бъдат взети предвид при законодателни промени?

- Със сигурност моето внимание ще бъде насочено към всички теми, които вълнуват селскостопанските производители в България във всички сектори.

- Какво е приоритетно във Вашата работа по отношение на земеделието в ЕС и в частност в България?

- Приоритетно за мен е всичко, което има отношение към България. В същото време обаче като евродепутат аз трябва да участвам и в дебати, които нямат пряко отношение към нашето земеделие - например производство на южни плодове, които не виреят по нашите географски ширини. Искам да кажа, че разчитам на експертната помощ както на колегите от министерството, така и на браншовите земеделски структури.

- Смятате ли, че предвидените средства за земеделие за нашата страна ще се усвоят и какво трябва да се направи, за да се облекчи този процес?

- Аз се надявам да се усвоят, и то по най-ефективния начин. Мисля, че Министерството на земеделието се опитва да направи необходимото от своя страна за опростяване на достъпа, без обаче да се притъпява контролът. В същото време знам, че производителите невинаги са доволни. Смятам, че всеки от нас трябва да се вгледа и в себе си, и в собствените си усилия. Този процес ще е труден. Надявам се всички страни да имат силите, търпението и мъдростта да стигнат до успешен край.

- Как си сътрудничите с МЗХ и ДФЗ - имате ли ползотворен диалог?

- Нямам проблеми в работата с нито една от тези институции. Експертната помощ, която при случай се налага да искам от тях по отделни казуси, е на високо ниво. В същото време имаме синхрон в действията по различни казуси и това в голяма степен е предпоставка за успех.

- Как контактувате с браншовите организации в България? Срещате ли се често с техни представители, за какво искат да им съдействате?      

- Имам вече редица срещи с представители на браншови организации. Без да твърдя, че съм се срещнала с всички, мисля, че началото е поставено. Наскоро в Брюксел се срещнах с изпълнителния директор на Асоциацията на земеделските производители в България г-жа Светлана Боянова, която ме потърси за подкрепа по отношение на достъпа до биотехнологиите в аграрния сектор. Аз споделям мнението, че когато се говори за биотехнологии, трябва да се намери балансиран подход. Всички сме чували за неприятните последици от прекаленото използване на някои методи, но в същото време при добър контрол биотехнологиите могат до помогнат на земеделските производители.

- Кои от останалите европейски държави имат сходни проблеми с нашите в областта на земеделието и какво правят те за решаването им? В кои направления можем да черпим опит от тях?

- Знаете ли, с всяка от новите държави членки, че и дори с някои от „старите" членки, имаме общи проблеми. Тютюнопроизводството и неговите проблеми например са общи и за нас, и за гърците, и за словаците. За млечния сектор дори не е необходимо да говоря много - кризата там беше и все още е на общностно ниво, така търсим и решенията на общностно ниво. Ние сме от втората група на последната вълна на разширяване, така че със сигурност можем да учим по нещо от всеки преди нас. Въпросът е да се научим да чуваме, да виждаме, да разбираме, а не всеки път да вървим по метода на пробата и грешката.

- Каква трябва според Вас да е стратегията на аграрното ведомство по отношение на мерките от ПРСР, по които ресурсът вече е изчерпан?

- В ПРСР има заложени административни механизми за реакция в тази посока. Допустими са преразпределения на средства вътре в ПРСР от мерки с по-малка усвояемост към мерки с по-голяма усвояемост на средствата след одобрението на Европейската комисия. Принципната позиция на ЕК при подобни случаи е, че следва да се предоставят обосновани анализи, които да мотивират преразпределение в резултат на определени фактори - например променена пазарна среда, променени потребности в сектор земеделие и други.

- Какво мислите по проблема ГМО?

- Принципът на равни възможности на трите земеделски практики - конвенционално, биологично и производство на ГМ-продукти предполага визията на ГМО да бъде подложена на дебат на европейско ниво. Водеща роля в процеса на вземане на решения по отношение на ГМО трябва да има EFSA (Европейски орган по безопасност на храните). След становище от тази европейска институция, че няма данни за вредно въздействие върху околната среда или за здравето на хората, всяка страна членка следва да заяви позицията си по одобряване на съответния нов сорт пред Постоянен комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните. При дебата относно ГМО следва да се обсъждат две паралелни алтернативи - съкращаване на процеса на вземане на решения и промяна на нулевата толерантност.

- Млекопроизводителите у нас безспорно са много ощетени. Как трябва да им се помогне и по какъв начин може да съдействате за решаване на проблемите им?

- Както вече споменах, кризата в млекопроизводството не е само наша - тя е на общностно ниво и затова така и търсим решение. В специалния т.нар. Млечен фонд за следващата година, който създадохме, има 300 млн. евро и тези пари ще отидат за подпомагане на производителите. През октомври Европарламентът се съгласи ЕК да получи разширени пълномощия за пазарна намеса и в млечния сектор в случаи на сериозни смущения на пазара, макар и в ограничен времеви отрязък - до април 2010 г. От своя страна Министерство на земеделието прави необходимото на национално ниво, и то не само за млекопроизводителите. Всички съзнаваме, че минаваме през труден етап на преструктуриране, при това в период на финансова криза не само в национален, а и в глобален мащаб. Диалог и целенасочени действия - ако всички участват с разбиране, ще има практически и добри резултати за българското земеделие. Като член на Комисията по земеделие подчертавам, че работя в близко сътрудничество и с отговорните български власти - това е начинът да сме ефективни. И отново искам да отбележа, че след влизането в сила на Лисабонския договор гласът на Европарламента става, ако ми позволите израза, законодателно важен. Така че пред нас като българи европейци стоят много предизвикателства - нека заедно ги преодоляваме.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.