Над 3300 есетрови риби и хиляди незаконни кърмаци са засегнати от престъпления срещу дивата природа в България, Румъния и Украйна (2016–2025 г.)
Над 3300 есетри са засегнати от престъпления срещу дивата природа в България, Румъния и Украйна за периода 2016–2025 г.
Въпреки перманентната забрана за улов в черноморските и дунавските държави, есетрите продължават да бъдат жертва на системно бракониерство и незаконна търговия в Европа. Това разкрива нов мащабен доклад на WWF, който анализира официални данни от България, Румъния и Украйна за последните 10 години.
Есетровите риби са сред най-застрашените животински видове в света, а районът на Долен Дунав съхранява едни от последните диви популации на планетата.
Тъжната равносметка: Над 500 документирани случая
Докладът, озаглавен „В мрежата на бракониерите: Десет години документирани престъпления срещу дивата природа, насочени към есетрите в региона на Долен Дунав (2016–2025 г.)“, е изготвен в рамките на международния проект DANUBElifelines. Неговата цел е опазването на мигриращите риби и техните местообитания в басейна на река Дунав.
Основните констатации за периода 2016–2025 г. показват:
-
Най-малко 3366 есетри са засегнати от престъпления срещу дивата природа.
-
509 потвърдени случая на бракониерство или използване на забранени риболовни уреди:
-
235 случая в Румъния;
-
175 случая в България;
-
99 случая в Украйна.
-
-
Конфискувани количества: Властите са зазели над 263 кг незаконен хайвер и около 6,5 тона есетрово месо и цели риби.
„Незаконният риболов и трафикът продължават да представляват сериозна заплаха за възстановяването на дунавските есетри. Всяка риба, изгубена заради бракониерство, е крачка назад за популации, които вече са на ръба на изчезването. Силният контрол и трансграничното сътрудничество са от решаващо значение за тяхното оцеляване“, коментира Беате Щрибел, ръководител на Инициативата за есетрите на WWF.
Ситуацията в България: 45 км жестоки кърмаци
Една от най-тревожните констатации в доклада е свързана с България. За десет години у нас са конфискувани 1250 незаконни кърмаци с обща дължина над 45 километра и приблизително 54 000 куки.
Кърмакът е изключително жесток забранен метод: използва се дълго въже с множество остри куки, които закачат преминаващите риби по тялото. Рибите често получават тежки наранявания и се борят за живота си с часове или дни.
В същото време официално конфискуваните есетри в България за целия 10-годишен период са едва 25 броя. От WWF подчертават, че тази разлика не показва ниски нива на бракониерство, а сигнализира за необходимост от по-строг контрол и подобрение на системите за отчитане.
Застрашени видове и рискови райони
Докладът потвърждава, че и четирите останали местни вида есетрови риби в Дунав продължават да бъдат обект на бракониерство:
-
Чига
-
Пъструга
-
Руска есетра
-
Моруна (сред конфискуваните екземпляри има моруни с дължина над 2 метра и тегло до 200 кг)
Като ключови горещи точки, където незаконните дейности пряко съвпадат с местообитанията на есетрите, са посочени област Враца (България), окръг Тулча (Румъния) и Одеска област (Украйна).
От WWF отбелязват още, че намаляването на регистрираните случаи в Украйна не означава спад на бракониерството, а е резултат от войната, която ограничава достъпа до риболовните зони и затруднява контрола в делтата на Дунав и Черноморието.
Призив за незабавни действия
За да се спасят последните диви есетри, WWF призовава за:
-
По-силно трансгранично сътрудничество и бърз обмен на информация.
-
Ефективен мониторинг и решителни действия срещу престъпленията срещу дивата природа.
-
Продължаващи инвестиции в опазването на естествените местообитания в басейна на река Дунав.
