Документът ще бъде представен официално днес на среща в Брюксел
Въглищните региони в Европа са разнообразни в културно и икономическо, и отдалечени един от друг в географско отношение. Въпреки това има конкретни стъпки, които са от съществено значение за всички тях, по пътя им към социално справедлив енергиен преход от въглища към устойчива нисковъглеродна икономика, показва нов доклад на WWF.
През последните две години и половина природозащитната организация WWF анализира в дълбочина четири въглищни региона, съответно в България, Гърция, Полша и Германия. Въз основа на изследванията, екип експерти от четирите държави изготви препоръки към политиките на европейско, национално и регионално ниво във връзка с развитието на процеса по прекратяване изгарянето на въглища и преминаване към нулеви въглеродни емисии в тези региони.
Докладът заключва, че за успеха на този процес е важно да има определен краен срок за прекратяване на въгледобива, яснота за размера на необходимата финансова подкрепа, съпътстваща този преход и най-вече стартиране на алтернативни икономически дейности преди физическото затваряне на мощности и сектори.
Анализът на WWF излиза в момент, в който Европейският съюз се подготвя да обсъди предложения от ЕК „Механизъм за справедлив преход“. Той трябва да помогне на 41 въглищни региона в ЕС, два от които в България, да станат неутрални по отношение на климата, генерирайки финансов ресурс от 100 милиарда евро. За България очакваната сума е почти 0.5 милиарда евро, което нарежда страната ни на второ място по бюджет на глава от населението.
Освен доклада, на официално събитие на WWF в Брюксел ще бъде представен и съпътстващ късометражен филм, разказващ историите на четирите изследвани въглищни региона. „Въглищните региони допринасят за просперитета на Европа от десетилетия. Трябва да сме сигурни, че преходът на ЕС към икономика с нулеви емисии няма да се случи за тяхна сметка“, коментира Жулиет ДеГранпри от WWF Германия. „Местните и националните власти играят ключова роля в този процес. Те трябва да разговарят с всички заинтересовани страни, както и да осигурят подходящата финансова и политическа подкрепа за плавен преход към икономика с нулеви емисии, основана на устойчиви работни места за всички.“
Докладът на WWF анализира следните региони: Рур в Германия, Западна Македония в Гърция, Горна Силезия в Полша и Югозападния регион (Бобов дол и Перник) в България. Всички те се намират в различни етапи на прехода – постепенното прекратяване на въгледобива в Рур се планира от десетилетия, докато в Югозападна България държавна стратегия не е разработена, в резултат на което регионът се обезлюдява, а икономиката му постепенно запада. Въпреки това, експертите на WWF вярват, че с адекватни регионални политики, съобразени с препоръките от доклада, биха могли да гарантират успешен, социално отговорен и устойчив преход към нетни въглеродни емисии във всички въглищни региони на Европа.
Към момента 61 кмета от 10 въгледобивни региона в 9 европейски държави, сред които и България, са декларирали своята подкрепа за преминаване към развитие на устойчива икономика с нови енергийни източници. През октомври миналата година те подписаха декларация, с която се ангажират да поведат своите общини към справедлив за хората и природата енергиен преход от въглищна към нисковъглеродна икономика.
Специфики на Югозападния регион в България
Производството на въглища в Югозападния регион започва да намалява през 80-те години на XX в., поради изчерпването на ресурсите. Подземните мини за кафяви въглища са закрити в края на 2018 г., а броят на заетите в сектора постоянно намалява. Въпреки това сериозни инвестиции за диверсификация на местната икономика липсват и отрасъла не е модернизиран от десетилетия. Експертите от WWF са убедени, че преквалифицирането на работната сила е основният инструмент в борбата с ниските доходи и безработицата, а навлизането на нови нисковъглеродни икономически дейности е единствената реалната алтернатива за декарбонизация на региона.
„Ако не искаме намаляването на въгледобива и производството на енергия от въглища да повлече държавата ни към дългова криза като в Гърция и това да доведе до рязко увеличаване на цените на електрическата енергия за всички потребители, то отговорните институции трябва ясно да признаят, че въглищата вече нямат бъдеще. Освен това трябва да инициират целенасочена икономическа програма в Старозагорския въгледобивен регион преди затварянето на местните мощности. Нека не позволяваме и там да се случи това, което допуснахме в Перник и Бобов дол“, призовава Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ към WWF България.
