Въпроси и отговори за Европейския законодателен акт за климата и Пакта за климата

Някои от правните норми относно климата, които ЕС вече въведе, са сред най-строгите и най-амбициозните в света

  1. Защо е необходим Европейски законодателен акт за климата?

Атмосферата се затопля, което вече има сериозни екологични и социални последици. Междуправителствената група по изменение на климата прогнозира, че за да се задържи покачването на температурата в световен мащаб до 1,5°C спрямо прединдустриалната епоха и да се ограничи отрицателното въздействие на изменението на климата, светът трябва бързо да намали своите емисии на парникови газове (ПГ), предизвикващи затопляне на климата, за да постигне до 2050 г. нулеви нетни емисии на CO2, а по-късно през столетието — и на всички останали парникови газове.

Някои от правните норми относно климата, които ЕС вече въведе, са сред най-строгите и най-амбициозните в света; ЕС също така вече започна да модернизира и преобразува икономиката си в изпълнение на целите си за климата. Въпреки че между 1990 г. и 2018 г. икономиката нарасна с 61 %, ЕС намали емисиите на парникови газове с 23 %. С мащабната рамка на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г. емисиите във всички икономически сектори ще се намалят още повече.

Очаква се обаче до 2050 г. настоящите политики да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове едва с 60 % в сравнение с нивата от 1990 г., което означава, че трябва да се направи още много. Предвид научните доказателства, все по-осезаемите и тежки отрицателни последици от изменението на климата и исканията на гражданите за повече действия е необходимо спешно да се предприемат допълнителни мерки. В този контекст Европейският законодателен акт за климата залага амбициозната цел за постигане до 2050 г. на нулеви нетни емисии на парникови газове в ЕС, както и правната рамка за постигането на тази цел за неутралност по отношение на климата.

      2. Кои са основните елементи в предложението на Комисията?

С Европейския законодателен акт за климата се допълва настоящата обща политика на ЕС за климата и се задава стратегическата ѝ траектория, като така се позволява на инвеститорите и предприятията да се ориентират по отношение на ангажимента на ЕС и се осигурява прозрачност и отчетност.

Законодателният акт обвързва правно целта на ЕС за постигане до 2050 г. на неутралност по отношение на климата чрез намаляване на емисиите и ускоряване на поглъщането на парниковите газове от атмосферата с цел да се постигнат нулеви нетни емисии.

Със законодателния акт се подпомагат и усилията за приспособяване към изменението на климата. Въпреки предприетите действия за намаляване на емисиите на парникови газове, Европа продължава да се сблъсква с отрицателните последици от изменението на климата. Основна роля за преодоляването на тези предизвикателства ще имат предстоящата стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата и съответните стратегии и планове на държавите членки.

     3. Какво ще бъде въздействието на законодателния акт за климата върху съществуващите политики и целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с хоризонт 2030 г.?

С предложението на Комисията се възлага да преразгледа съществуващите политики и законодателство, за да провери доколко са съобразени с целта за неутралност по отношение на климата и заложената траектория.

Комисията ще процедира на два етапа, като първо ще направи оценка и ще изготви предложения за по-амбициозна цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с хоризонт 2030 г., така че да може да се постигне целта за 2050 г. До септември 2020 г. Комисията ще представи оценка на въздействието за повишаване на целта за 2030 г. най-малко с 50 % и 55 % спрямо равнищата от 1990 г. и ще предложи съответни изменения в законодателството в областта на климата.

С оглед на по-амбициозната заложена цел за 2030 г., до юни 2021 г. Комисията ще предложи да се преразгледат:

  • директивата за системата на ЕС за търговия с емисии;

  • регламентът за разпределяне на усилията;

  • регламентът за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство;

  • директивата за енергийната ефективност,

  • директивата за възобновяемата енергия,

  • стандартите за емисиите на CO2 от леките и лекотоварните автомобили.

По линия на Европейския зелен пакт също текат инициативи, които ще допринесат за постигането на целите на законодателния акт за климата: изготвяне на предложение за предназначен за избрани сектори „механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границите“, лансиране на нова стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата, лансиране на Европейския пакт за климата.

 Комисията ще подкрепи тези политически цели с подходящи инструменти за финансиране:

  • Предложеният в началото на 2020 г. инвестиционен план за Европейския зелен пакт ще мобилизира през следващото десетилетие най-малко 1 трилион евро устойчиви инвестиции за финансиране на започнатата в резултат на изменението на климата трансформация; гаранцията InvestEU ще подкрепи този процес чрез намаляване на риска за частните капитали;
  • Обновената стратегия за финансиране за устойчивото развитие ще пренасочи частните капиталови потоци към зелените инвестиции чрез интегрирането на устойчивите инвестиции в европейската финансова система;
  • Предложеният в началото на 2020 г. Механизъм за справедлив преход и свързаният с него Фонд за справедлив преход ще подпомагат най-засегнатите региони и сектори, осигурявайки справедлив преход, при който се отчитат потребностите на всички. Подкрепата ще е насочена към модернизиране и диверсифициране на икономиката и намаляване на социално-икономическата цена на прехода.

 

     4. Как ще бъде определена траекторията на намаляване на емисиите на парникови газове от 2030 г. до 2050 г.?

В предложението на Комисията се посочва процес за определяне от 2030 г. нататък на траектория на нетните емисии и поглъщания на парникови газове за целия ЕС с цел до 2050 г. да се постигне неутралност по отношение на климата. Траекторията ще почива на най-новите научни данни и най-добрите налични технологии. При нея ще бъдат отчитани разходната и икономическата ефективност, справедливостта и солидарността между държавите членки и вътре в самите тях, както и необходимостта да се осигури преход, който е справедлив и е на социално поносима цена.

На всеки пет години Комисията ще проучва най-новите международни и научни достижения, както и съществуващите на равнище ЕС политики, законодателство и напредък в постигането на целите за 2050 г., за да преценява дали траекторията все още е валидна или трябва да бъде актуализирана. Този процес е съобразен със сроковете на „глобалния преглед“ по Парижкото споразумение, съгласно който страните периодично следва да правят преглед на изпълнението на споразумението и на колективния напредък към постигането на неговите цели.

 

     5. Как ЕС може да постигне до 2050 г. неутралност по отношение на климата ?

През ноември 2018 г. в съобщението си „Чиста планета за всички“ Европейската комисия представи визията си за изграждане до 2050 г. на неутрален по отношение на климата ЕС. В обстойния анализ, на който се основава тази визия, са разгледани всички ключови сектори, както и няколко варианта за осъществяването на прехода. Според анализа е възможно — при това по справедлив начин и на приемлива социална цена — ЕС да постигне до 2050 г. нулеви нетни емисии на парникови газове с помощта на съществуващите и нововъзникващите технологични решения, с предоставянето на гражданското общество на лостове за действие, както и със съгласуване на действията в ключови области като промишлената политика, финансите и научните изследвания.

Преходът към неутралност по отношение на климата изисква разчупване на традициите във всички сектори: от начина, по който произвеждаме енергия и храна, до начина, по който потребяваме стоки и услуги, работим или пътуваме. Амбициозните действия ще ни помогнат както да опазим нашата планета, така и да подобрим качеството на живота си, разполагайки с по-чист въздух, вода и почва; по-здравословни храни; енергийно по-ефективни домове; по-добри транспортни алтернативи; нови възможности пред европейските предприятия за водеща роля в разработването на чисти продукти и технологии.

Този преход ще изисква значителни инвестиции. За тази цел през януари 2020 г. Комисията представи инвестиционен план за Европейския зелен пакт, който през следващото десетилетие се очаква да мобилизира най-малко 1 трилион евро устойчиви инвестиции, както и Механизъм за справедлив преход, така че преходът към неутрална по отношение на климата икономика да протича по справедлив начин, с целенасочено подпомагане на най-засегнатите региони.

Модернизирането и декарбонизирането на икономиката на ЕС ще привлече значителни допълнителни инвестиции. Понастоящем около 2 % от БВП се инвестират в енергийната ни система и свързаната с нея инфраструктура. За да се постигне обаче икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, този дял ще трябва да нарасне до 2,8 %, което означава значителни допълнителни инвестиции в сравнение с изходното положение — от порядъка на 175-290 милиарда евро годишно.

Това може да изглежда значително, но е осъществимо, с несъмнена полза за обществото и с много по-ниска цена от тази, която бихме платили, ако бездействаме и понасяме породените от климата щети и последици за здравето. Освен това бездействието ни поставя в неблагоприятна конкурентна позиция, тъй като съседните държави въвеждат иновации и разработват устойчивите технологии на бъдещето.

 

     6. Как участват гражданите и заинтересованите страни?

Гражданите на ЕС са загрижени от изменението на климата и подкрепят националните и европейските действия. При последното (от септември 2019 г.) специално проучване на Евробарометър за изменението на климата 93 % от гражданите на ЕС считат, че то представлява сериозен проблем, а 92 % — че до 2050 г. икономиката ни трябва да стане неутрална по отношение на климата.

Роля в прехода към неутралност по отношение на климата имат всички слоеве на обществото, поради което важен елемент от законодателния акт за климата е приобщаващ и достъпен процес за обмен на най-добри практики и за набелязването на действия, които допринасят за целта за 2050 г. Всички сме длъжни да предприемем нещо — и това се разбира от европейците, които показаха силната си воля да бъдат част от промяната. Европейският пакт за климата ще обедини всички тези усилия — на регионите, местните общности, гражданското общество, училищата, промишлеността и отделните хора. Днес Комисията лансира и обществена консултация по Европейския пакт за климата, като отново дава възможност на гражданите да участват в определянето на начина, по който пактът ще функционира на практика.

     7. Как ще функционира Пактът за климата?

Решаващо значение за успеха на Европейския зелен пакт ще имат участието и ангажираността на заинтересованите страни и широката общественост. Очаква се Пактът за климата да възбуди действия по места, които да служат за пример, и да насърчи трансформация на областите, в които такива действия са от решаващо значение — мобилността, санирането на сградите, производството и потреблението на енергия, повишаването на екосъобразността на обществените и частните пространства и др., а така също и на индивидуалното и колективното ни поведение и избор. Пактът ще предостави както възможностите, така и съответните платформи за реализирането на ценни инициативи за развитие в много насоки и ще има ключова роля за постигането на справедлив за всички преход. Това е безпрецедентна проява и ще е необходимо всички да се обединим зад Пакта и да го подхранваме с идеите си.

Пактът не започва от нулата. Има редица примери за усилия, които гражданското общество полага, за да се справи с изменението на климата. Пактът за климата ще черпи от този извор и ще насърчава интегриран, структуриран и по-проактивен подход за повишаване на осведомеността и действия на европейско равнище от заинтересованите страни.

Наред с държавната политика и нормотворчеството, своя роля имат и гражданите, общностите и организациите във всички социални и икономически сектори. Комисията лансира открита обществена консултация по Пакта, предоставяйки на гражданите и заинтересованите страни роля в обмислянето на нови действия за климата, в обмена на информация, в лансирането на дейности на местно равнище и в представянето на решения, които могат да бъдат последвани от други. Резултатите от тази обществена консултация ще послужат за оформянето на Пакта за климата преди лансирането му по-късно през 2020 г.