АЧС и дивата свиня, методика за разселване и ловът на гургулица обсъди ИАГ

Теми на дискусията бяха африканската чума по свинете и актуалното състояние на популацията на дивата свиня към момента, Методиката за разселване на местен дребен и едър дивеч и възможността при разселване на различните видове дивеч от ловно-рибарските дружини да участват представители на РДГ. Обсъдена бе възможността за издаване на електронно разрешително за лов, представени бяха проблемите, свързани с лова на гургулица в страната и Европейския съюз, забраната за използване на оловни муниции,  както и новата стратегия на ЕС за опазване на биологичното разнообразие.

По справка на БАБХ констатираните огнища на АЧС в страната за 2021 г. са 253 броя, като са отчетени 518 бр. заразени с вируса диви свине. В тази връзка следва да се отбележи, че плътността на популацията общо за страната е 0,26 броя/100 ха, което от своя страна се явява под изискуемия праг на плътност от 0,3-0,5 бр. на 100 ха съобразно Стратегията на ЕС за контрол на АЧС, т.е. изискването за редуциране числеността на дивата свиня в национален мащаб в гореописаните рамки вече е изпълнено.

Но това означава, че ако бъдат изчислени оставащите индивиди след ползването (без зимни загуби и загуби от АЧС), броят им възлиза на около 27 000.

Целта на дискусията по време на работната среща бе да се набележат нови по-ефективни мерки за управление на заболяването, за да може да се запази дивата свиня като ловен обект на територията на страната.

От изнесените данни става ясно, че планираното ползване за сезон 2021/22 г. бе в размер на 81% от пролетните запаси, или 32 315 бр. Общо за периода от 01.03.2021 г до 16.01.2022 г. са били отстреляни 713 индивида посредством индивидуален лов и 12 017 диви свине при групов лов от 02.10.2021 г. до 16.01.2022 г.

За сравнение следва да се отбележи, че за календарната 2020 г. са отстреляни 18 922 бр. Изпълнението на плана за ползване в национален мащаб за 2021 г. възлиза на 39 %. Най-осезаемото му изпълнение (над 65%) е отчетено в РДГ Кърджали, РДГ Смолян и РДГ Кюстендил. Най-слабо изпълнение на плана е отчетено в РДГ Велико Търново, РДГ Бургас и РДГ Сливен.

Ефективността на разселването на дивеч

С цел повишава ефективността от разселване на пернат дивеч Юлиян Русев бе категоричен, че с нарочно писмо до Регионалните дирекции по горите ще бъдат ангажирани техните служители да участват в комисиите, които изготвят протоколите за извършваните от дружините разселвания. Така ще се гарантира, че разселването се извършва според изискванията  птиците да бъдат адаптирани минимум 15 дни във волиери на ловните сдружения.

Стилиян Герасков обърна внимание на факта, че едва ли кадровия потенциал на РДГ ще стигне за такъв контрол, което би предизвикало практически затруднения пред разселването, както и че докато се изградят всички необходими съоръжения, ще възникне вакуум в тази ловностопанска дейност при много ловно-рибарски сдружения. Освен това са необходими и промени в правилника за прилагане на закона за лова, с които да се предостави възможност ферменият дивеч да бъде  доотгледан и адаптиран във волиери на дадено сдружение и след това разселен и в други ловностопански райони на същото.

Доц. д-р Христо Михайлов представи данни от телеметрични изследвания, провеждани от научния екип на ръководената от него катедра към ЛТУ в продължение на години, които доказват огромната разлика в оцеляемостта на пернатите, които са обект на разселване от адаптационните волиери, и такива, които се пускат директно в природата. Същите резултати доказват и непосредствените наблюдения във волиерите, когато се имитира нападение на дивеча от хищници – адаптираните птици проявяват дивечови инстинкти, които биха им помогнали да оцелеят. Според доц. д-р Михайлов част от милионите левове, които ловно-рибарските сдружения безспорно инвестират в обогатяване на дивата природа, е добре да се вложат в изграждане на волиери за доотглеждане на дивеча, за да се увеличи негова оцеляемост при разселване, която е едва 15%.

Ще опазим ли гургулицата като ловен обект

Стилиян Герасков информира колегите си от ИАГ относно втория план на ЕС за опазване за гургулицата, чието действие обхваща периода 2018-28 г. Този план изисква адаптивен модел за ползването на вида на популационен принцип. Тъй като данните за централно-източния миграционен път на птиците са крайно недостатъчни, е постигнато споразумение да не се въвежда забрана за лов у нас за тази година, но и нашата държава е поела ангажимент да извърши необходимия мониторинг на вида, да работи за опазването на местообитанията, точен и своевременен отчет на острела и въвеждането на плаващ ловен сезон, който да бъде прекратяван веднага след изпълнението на квотите.

Инж. Герасков изтъкна, че планът за гургулицата е пилотен за ЕК, а през следващите години ще бъдат разработени такива за още 11 вида мигриращ дивеч, затова е много важно да изпълним ангажиментите, които поехме пред ЕК.

 

В този контекст бе обсъдена и планираната от ИАГ възможност в скоро време да бъдат въведени изцяло електронни разрешителни за лов, което рязко би повишило отчетността на отсрела на различните видове дивеч и ще спомогне са осъществяването на по-ефективен контрол от страна на РДГ върху нерегламентираните ловни практики.

Източник: slrb.bg