Войната между Русия и Украйна - също е селскостопанска война
В съвременния геополитически пейзаж конкуренцията между държавите не се осъществява само на терена на промишлеността, суровините или финансите, но и на този на производството на храни. Следователно, първичният сектор, подобно на другите, се използва от държавите, за да упражняват своето влияние на международната арена и по този начин да обуславят политиките на своите конкуренти. За това говори геополитическият анализатор Дарио Фабри на срещата под надслов "Земеделието, решаваща променлива в геополитическите договорености", проведена в рамките на EIMA International.
„Войната между Русия и Украйна - отбеляза Фабри - също е селскостопанска война и е показателно, че единствената обща основа, открита досега между двете воюващи, е именно върху износа на пшеница от Одеса. Споразумението даде възможност да се деблокира ситуация, която можеше да подкопае политическата стабилност на африканските и близкоизточните страни, които са най-зависими от украинската пшеница. Ако днес селското стопанство е и инструмент за упражняване на политическо влияние, въпросът за самодостатъчността на храните и увеличаването на производствените добиви се превърна в стратегически въпрос за много държави. Много важна игра - добави той - е тази, която Индия и Китай играят в областта на технологичната независимост, за да създадат все по-напреднали машини, които им позволяват да увеличат производителността и следователно да засилят позициите си в световната търговска система. Селското стопанство се очертава през последните години като централен сектор - посочи Дарио Фабри - и това може само да промени общоприетото схващане за него. Налице е културна трансформация, която ще доведе не само политическия свят, но и новите поколения да възприемат селското стопанство вече не като маргинален сектор, а като основен елемент на икономиката на всяка страна.“
