ЕП подкрепи предложението на ЕК за задължително предоставяне на информация относно енергийната стойност, съдържанието на мазнини, наситени мастни киселини, захар и сол
Етикетите на хранителните продукти трябва задължително да включват информация за хранителната им стойност, както и препоръчителния дневен прием, съгласно приетите снощи от Европейския парламент поправки към законодателното предложение на Европейската комисия съобщи Vesti.bg.
Депутатите отхвърлиха предложенията за цветово етикетиране на "принципа на светофара" относно съдържанието на сол, захар и мазнини в полуфабрикатните храни. Предложеното европейско законодателство относно информацията на храните цели да събере на едно място, да опрости и осъвремени общите действащи правила за етикетиране.При продължителния и оживен дебат в пленарната зала депутатите подчертаха желанието си потребителите да имат възможност за информиран избор при покупката на хранителни продукти. Същевременно идеята е да се избегне затормозяването с данни, както и прекалената административна и финансова тежест за хранителната индустрия, особено за малките и средните предприятия.
ЕП подкрепи предложението на ЕК за задължително предоставяне на информация относно енергийната стойност, съдържанието на мазнини, наситени мастни киселини, захар и сол, които трябва да бъдат посочени ясно и забележимо на лицевата страна на опаковката. Тези данни трябва да бъдат придружени от информация за препоръчителния дневен прием и да бъдат посочени в стойности за 100 г или 100 мл. Депутатите настояват протеините, въглехидратите, фибрите и транс-мазнините също да бъдат посочени на друго място на опаковката. Те искат освен това етикетите да отговарят на редица условия, за да се гарантира тяхната четливост.
Евродепутатите бяха разделени по въпроса за евентуалните ползи от цветовото етикетиране, отхвърляйки с ясно мнозинство подобна система при гласуването в пленарната зала. Разглеждана като силно опростена от някои, а от други - като силно и ефективно средство за насърчаване на здравословен начин на хранене, по тази система някои преработени храни трябваше да имат на етикета си червен, жълт или зелен цвят в зависимост от това дали имат високо, средно или ниско съдържание на сол, захар и мазнини. Членовете на ЕП се противопоставиха и на разрешаването й на национално ниво. Страната на произход на продукта и досега задължително трябваше да се посочва за определени продукти, като говеждо месо, мед, пресни плодове и зеленчуци и зехтин. Депутатите подкрепиха разширяването на този списък с всички меса, пилешки и млечни продукти, както и за други, състоящи се от една единствена съставка. Made in трябва да се изписва и за месо, пилешко и риба, които се използват като съставки в полуфабрикати. За месата трябва също така да бъде посочено къде животното е било родено, отгледано и заклано. Месо от животни, които преди клането не са били зашеметени (съгласно някои религиозни традиции), също трябва да бъде подходящо указано. Депутатите искат храните, които не са предварително опаковани, като например месото от месарския магазин, да бъдат изключени от изискванията за етикетиране. Микропредприятията, които произвеждат "ръчно изработени" продукти, трябва също да бъдат изключени.
Мнозинството реши от обхвата на законодателството да бъдат изключени алкохолните напитки, но поискаха стриктно етикетиране на смесените алкохолни напитки, като препоръчаха те да бъдат държани отделно от безалкохолните в местата, където се продават. Законодателната резолюция на ЕП беше приета с 559 гласа "за", 54 "против" и 32 "въздържали се". Въпреки това не се очаква постигането на скорошно споразумение със Съвета, така че законодателното предложение най-вероятно ще се върне в ЕП за второ четене. След като законодателството бъде окончателно прието, хранителната индустрия ще разполага с три години за адаптиране към новите правила. Този срок ще бъде от пет години за предприятията с по-малко от 100 служители и годишен оборот под 5 млн. евро.
