Фурните не са въвели българските изисквания за хигиена по Наредба № 7 и това е основният им проблем
Едва 10% от фурните за хляб са покрили или ще успеят да покрият хигиенните изисквания до януари 2007 г., заяви заместник председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите и лидер на регионалния съюз в Русе Петър Миланов. Ако не се отложи въвеждането на евроизискванията за хлебопроизводителния бранш, след 1 януари хиляди хора ще отидат на трудовата борса. Миланов коментира, че евроизисквания като да се направи отделен вход - изход, през който работещите да влизат в съблекалня и баня, а след това и в производственото помещение, да има миялно помещение за касите за хляб, да има и склад за чистия амбалаж, както и склад за готовата продукция са прекалено строги.
Документацията, която трябва да закупят колегите му, за да преоборудват фурните си по договорените изисквания, струва 10 - 12 хил. лв. Не е ясно обаче, дали тук става въпрос за консултантските услуги по въвеждането на системата за контрол на критичните точки и безопасност на храните НАССР, която не е задължителна.
Повечето производители на хляб съществуват от 10 - 15 г. на пазара. Крайно време е след толкова години, всички да въведат минимални хигиенни изисквания, защото става въпрос за храна, заяви Борис Илчев, председател на "Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари". Несериозно е да се твърди, че евроизискванията за хигиена са строги и ще доведат до масови фалити на фурни след 2007 г., а само 10% от тях ще останат на пазара. Тук не става въпрос за европейски норми, а за българските изисквания, които са заложени в Наредба №7. Когато РИОКОЗ извърши преди време пререгистрация на хлебопроизводителите, го направи без физически контрол, припомни още Илчев. Тогава трябваше да се извършат проверки и да се види кой е спазил хигиенните изисквания и кой не е.
Освен това, има други производства от хранително-вкусовия бранш, за които има още по-строги хигиенни норми, допълни Борис Илчев.
Производителите на хляб с индустриален капацитет, както и част от по-малките пекарни вече са покрили българските норми за хигиена. Сред задължителните норми са да не се кръстосват пътищата, от където се внасят продуктите, прави се хляба и се изнася като готов продукт. Това изискване е безспорно и трябва да се въведе от всички, без изключения. Смешно е да се поставя под въпрос изискването със засичането на пътищата. Задължително е да има отделна мивка или малко помещение, в което да се мият касите, с които се пренася хляба. Една малка пекарна не може да отдели 50 кв. м. за помещение, но има различни варианти да покрие това изискване, каза Борис Илчев. Трябва да спре практиката, хлябът да се превозва с мръсни каси и микробуси.
Има представители на бранша, които просто отказват да въведат елементарни хигиенни норми. Изискванията не са от вчера, те съществуват в родното ни законодателство от години насам и не са плод на споразумения или хармонизиране на евродирективи. Сега има представители, които се оплакват, че им били строги изискванията и въвеждането им било свързано с големи разходи.
Един от основните проблеми в бранша е, че някои вече 15 г. не могат да отговорят на нашите български норми, а сега в последният момент се оплакват. А що се отнася до новите директиви на Европейския съюз свързани с така наречения хигиенен пакет те са много по-либерални и дават възможност собствениците на пекарни по свободен начин да покрият минималните хигиенни норми.
