След поредните избори – какви сигнали дават политиците за промените и развитието в родното земеделие? И въобще вмества ли се в полезрението им?
Слава Богу, и третите по ред избори изтърпяхме. Някои се отърваха с психически травми от облъчването с омраза. Свиха се в черупките си. Други, по-жилави, се довлякоха до урните. Оказа се, едва една трета от българите. Къде останаха онези времена на соца, когато се друсаха хора за победата – с 99,99 % процента гласували за една партия. Днес човек да се ошашави – десетки са.
А сега накъде? Питат се вече земеделците във форумите. Пак обидени. Пренебрегнати, защото в предизборните крамоли – ни дума за българското село, за онези, които работят за ежедневната ни трапеза. Иначе ни плашат с инфлацията и поскъпналите храни. Прехвърлят топката – кой точно бил виновен. Но това не само, че не пълни хладилниците ни. Даже ги изпразва все по-осезателно. Статистиката го отбелязва. Осъмнахме с победител, чисто новичка партия – месия. По едно време си призна, че в нейните редици липсват селскостопански експерти, та обеща да заеме оттук-оттам. Какво да кажем за частта „Земеделие“ в предизборната програма на победителя? Мерки като мерки, тук-там опит за излизане от изтърканите вече обещания. Първото изречение – нулева търпимост към корупцията. Което емоционалният водач на „Продължаваме промяната“ често изговаряше между симпатизантите си – борим се за „нулева корупция“. Обаче те такова животно нема, както казва шопът. Няма страна с нулева корупция. Има правила за борба с нея, има наказания, дисциплиниращ контрол. Иначе земеделието, естествено, е оцветено в „зелено“. Пак ще падне борба за повече български плодове и зеленчуци. Кооперативни борси за избягване на прекупвачите – как точно ще стане, ще видим. Малките и средните стопанства ще се спасяват чрез застраховки и забележете - „договори за изкупуване на твърди цени“. Това с твърдите цени е доста озадачаващо за една пазарна икономика. Животновъдството, горкото, присъства единствено в борбата с нулеви емисии. Като бивши служебни министри двамата главни водачи на победилата партия имат пръст в пълното зачеркване на поливното земеделие от Плана за възстановяване. Предишните не направили екологична оценка. А защо поне на част от съоръженията не се направи, имаше време, е незнайно. Сега обаче пак се четат едни омотани обещания за рехабилитация на каналната мрежа – но се пасува, откъде милиони за това? Тест за интелигентност – какво точно се възнамерява с „плащането за произведена продукция“? Обвързаните с производството директни плащания – тази схема ли ще се промени и как? Не са попаднали на добър земеделски консултант „канадците“, както ги наричат. Лустрация на крадците се обещава – това сами си го разгадайте. Каква лустрация за овчаря-крадец? Обаче: сега, когато сме до под кривата круша с подготовката за следващия програмен период, новата коалиция да си опича акъла: да осигури приемственост в аграрното ведомство, а в политическия кабинет да има професионалисти, а не партийни пионки.
Коментар на Валентина Спасова
