Как ще се развие напрегнатият сюжет – фермери срещу правителството?
Законопроектът за бюджет 2022 мина на първо четене в Парламента. Закъснял, оспорван седем часа от опозицията, скандали и обяснения. Как реагираха заетите в агробизнеса? Както винаги – с недоволство. Изстрел за старта дадоха животновъдите. Впрочем, свикнали сме с вечните протести на този сектор. Но в повечето случаи техните оплаквания не срещаха одобрението на други земеделски производства. Този път не е така. 11 животновъдни асоциации скочиха срещу заложените за селското стопанство средства в тазгодишния бюджет. Само за дни лавината около това ядро нарасна – присъединиха се още браншове, включително от растениевъдството, включително и биопроизводителите. Така от 11, асоциациите и съюзите станаха 32. Какво обедини иначе воюващите помежду си сектори? Естествено, това могат да бъдат парите. Малкото средства, според тях, които са залегнали в проектобюджета. А инфлацията и енергийната криза, както експертите прогнозират, ще се развихри в следващите месеци. Така, че онези 150 млн. лв. повече, на които земеделският министър акцентира, не носят спокойствие. Нещо повече – скочиха всички отрасли, тъй като ясно е като бял ден: след юни, когато се изплащат последното подпомагане – де минимис, за хуманно отношение и Ковид компенсациите, настъпва лошото. Вероятно високи цени на зърното – заради шеметните цени на торове, ток, газ, ще се стоварят върху едва пърхащото и сега селско стопанство. И тогава – пари има, колкото да не е без хич. Интубираните – в контекста на сегашната ситуация казано, ще се оставят на автопилот. И сега кравеферми с над 100 животни берат душа. Сметките за ток са около четири пъти по-високи. Фалити. Овцевъдството – то си е готово в кома, от години. Високи изкупни цени на килограм агнешко се очакват. За Великден – радост вкъщи. Цената на овчето мляко щяло да удари мечтаните два лева. Обаче много от стопаните казват, че при тази цена на агнетата защо да се трепя и да доя, разходи и ядове? За Бога братя, недейте! Защо се отказвате от добър доход? На кого ни оставяте нас, потребителите? Какво да се каже за растениевъдите? Оранжерийните производители – които рискуват да произвеждат, ни подготвят от далеч – 7-8 лв. килото. Кой ли ще ги купува? Плодовете и полските зеленчуци ще се гънат и те в енергийната криза. И точно, когато не трябва – те се оставят в ръцете на пазарната икономика – иначе полезен подход.
Производителите на трапезни картофи са като млатнати с мокър парцал по главите – гневят се на ЕС и нашенските управляващи – остават без обвързано с производството подпомагане. РБ – отваря един добър пазар за внос отвън. Така казва Големият брат, това е! Синдикатите и те недоволни – в така заложения бюджет нямало пари за по-големи заплати в аграрните ведомства. Особено за онези, които били на терен. Ясно, ще си тръгват с по-големи компенсационни торбички – армагани! БАН да ги ожалиш – как няма да са синодални старци? Обаче, внимание: някой ще попита ли в ПВУР - как ще се финансира селското стопанство? А иновациите и цифровия преход? Там са големите пари. Да вдигнем очи от пъпа си!
Коментар на Валентина Спасова
