Част от субсидиите са довели до свръхкомпенсации и изкривяване на конкуренцията между отделните държави
По време на пандемията Европейският съюз се е справил успешно със задачата да осигури доставките на храни, предоставяйки на държавите членки съответната помощ. В същото време през 2020 и 2021 година фермери в някои страни са получили прекалено големи субсидии, което е довело до нелоялна конкуренция. Това се казва в доклад на Европейската сметна палата.
В доклада са включени Гърция, Испания, Франция, Полша и Румъния, които са получили по-голямата част от помощите по време на пандемията. Одиторите посочват, че Европейската комисия е реагирала навреме на кризата и е представила правила за транспорта на стоки и за придвижването на сезонните работници. Като минус се отбелязва, че в самите държави сумите не са били разпределяни целенасочено, а мерките не са били ясни. Така се е стигнало дотам, че част от субсидиите са довели до свръхкомпенсации и изкривяване на конкуренцията между отделните държави. Такива ситуации са създадени в случаите, когато един сектор е получавал както помощ от държавата, така и средства от Европейския съюз.
Пари от Брюксел са използвали 14 страни, като пет от тях са изплатили суми на фермери, които действително са претърпели загуби. В останалите държави средствата са били насочени към цели сектори, без да е било необходимо стопаните да доказват щети. Изплатените суми бяха в размер на 5 хиляди, по-късно и 7 хиляди евро за всеки фермер, както и до 50 хиляди евро за малко или средно предприятие. Сметната палата посочва овцевъдния сектор в Испания, който е регистрирал загуби в размер на 8,6 милиона евро. От Брюксел секторът е получил 8,7 милиона, други 10 милиона са дошли от държавния бюджет в Мадрид. Подобна е ситуацията във Франция, където европейската подкрепа за винарите е била за 119 милиона евро. Освен това стопаните са имали възможност да заявят и допълнителна помощ от държавата, а властите не са контролирали, дали те са получавали суми от двата източника. В тази връзка Сметната палата предлага Европейската комисия да промени съответните мерки в Общата селскостопанска политика и да създаде по-ясни правила за евентуални бъдещи кризи.
