Празникът Успение на Пресвета Богородица се отбелязва във всички православни храмове в страната
Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата "успение" - заспиване.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари. В този ден празнуват всички, които носят благословеното име Мария.
Българският патриарх и Софийски митрополит Максим ще оглави Божествена Света литургия в Троянската света обител "Успение на Пресвета Богородица", където по традиция празнува патриархът. Там се намира чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица, която е небесна покровителка не само на българския народ, но и негова лична покровителка. След службата ще се проведе традиционното литийно шествие с чудотворната икона.
